— Ира, как гледаш на перспективата да дойдеш с мен?
— Къде? В Москва ли?
— Не, в Горно Нанадолнище. Разбира се, че в Москва, къде другаде?
— Ама защо… Таня, какво се е случило? Веднага ми кажи какво става.
Татяна потиснато мълчеше. Как можеше да й каже, че е опасно да остане в Петербург? Дори да не беше опасно, не биваше да се рискува. Пък и се бе появило още едно обстоятелство, което впрочем също не беше без значение.
— Ира, много съм виновна пред теб, провалих живота ти, ти ми посвети най-хубавите си години и сега…
— Престани! Това вече си го казвала сто пъти. И аз точно толкова пъти съм ти обяснявала, че говориш глупости. Да не си посмяла да си мислиш такива неща!
— Искам да дойдеш с мен. Ще имам дете и няма да мога да се справя сама. Но нямам право да го искам от теб, защото сега ти би могла да си намериш и работа, и мъж, а след няколко години може наистина да е късно за това.
— Таня… олеле, Таня… — Очите на Ира станаха толкова големи, че сякаш заеха половината й лице.
— Бременна ли си?
— Аха.
— И в кой месец?
— В шестата седмица. Днес говорих с Ана. Ира, ако не дойдеш с мен, ще направя аборт, защото няма да мога да се справя сама. Вече съм на възраст и не мога да издържа на такива натоварвания. Да раждаш за пръв път на 36 години не е шега работа. Стасов няма да може да ми помага, защото по цял ден е на работа, търчи насам-натам като луд и печели пари.
— Какво ти става, да не си полудяла? Какъв аборт? Трябва да родиш и няма какво да му мислиш! Разбира се, че ще дойда с теб и няма защо да обсъждаме този въпрос.
— Помисли си, Ира, не е чак толкова просто от гледна точка на последствията. Отново ще се впрегнеш в домакинството. Помисли за себе си.
— Я стига! — Ира звънко се разсмя. — Вече се запознах с всички петербургски ергени и се оказа, че нито един от тях не ми подхожда. Може би ще си намеря добър мъж в столицата. В краен случай ще родя, без да се омъжвам, и ще отглеждам две деца едновременно — и твоето, и моето. Какво толкова? От организационна гледна точка идеята е доста добра.
„Господи, колко просто стоят нещата при нея! — помисли си тъжно Татяна. — Навярно на нейната възраст аз също съм си мислила, че животът, който ми предстои, е толкова дълъг, че ще успея да направя всичко. А днес сутринта, когато научих за смъртта на Роман Панкратов, осъзнах, че животът ми може да се окаже много кратък. Твърде кратък. Дори ужас ме обзема, като си помисля колко кратък може Да се окаже моят живот. И животът на Ира — също.“
— Тези дни ще дойде една моя позната от Москва. Тя работи в следствието по криминални дела. Ако всичко е наред, ще заминем натам заедно с нея. Съгласна ли си?
— Как така? — притесни се Ира. — Какви ги говориш, Таня? А кога ще съберем багажа си?
— Какво толкова ще събираме, ние нямаме чак толкова много неща. Вземи само зимните дрехи и най-необходимото. Сетне Стасов ще дойде и ще изпрати останалите партакеши в контейнер.
— Хубава работа! Не, така няма да стане. Ти замини, а аз ще опаковам нещата, ще ги подредя, ще ги изпратя с контейнер и след това ще дойда.
— Ира! — Таня почти никога не й бе повишавала тон и те години наред бяха живели в пълно разбирателство. Затова сега Ира веднага разбра, че нещата са сериозни. — Ще постъпиш така, както те моля — каза твърдо Татяна. — Моята позната ще отседне у нас и ще ти помогне да събереш багажа. Ще заминем за Москва трите заедно. И повече няма да го обсъждаме.
Ира се обърна и тихо заплака. Татяна се почувства съвсем отвратително. Защо трябваше да й нанася обиди? Нима Ира беше виновна? Това на нищо не приличаше, тя окончателно бе изгубила самообладание и дори бе започнала да крещи. Истинско безобразие!
— Ира, недей, миличка — заговори й нежно Татяна, — не плачи, моля те. Не исках да те обидя. Просто се уморих, имах тежък ден и затова не се сдържах.
Ира се разрида с глас. Татяна гледаше потръпващите й рамене и си мислеше, че е по-добре да плаче от обида към нея, отколкото от страх за живота си.
Късно вечерта се обади Стасов. Беше успял да се разбере с хората от следствието да подготвят искането за личното дело на старши следователя Образцова на следващия ден.
— А какво каза Настя? Говори ли с нея?
— Каза, че ти е много благодарна и тръгва утре с нощния влак.
— Купила ли си е билет?
— Още не е. Чакаше да се обадиш. Утре сутринта ще отиде на гарата. Ще се видя с нея следобед, за да й дам искането. И ме помоли да те попитам дали ще можеш да й помогнеш да си намери стая във ведомствения хотел.