— Няма нужда — ще отседне при мен. Дима, помоли я да ми се обади, когато си купи билет. Да ми каже с кой влак пристига и в кой вагон ще пътува. Ира ще я посрещне с колата и ще я заведе, където трябва.
— Добре, ще й кажа. Но според мен ти отбягваш обсъждането на най-важния въпрос.
— Не го отбягвам. Нали ти каза, че няма какво да обсъждаме.
— А ти съгласна ли си с това?
— Напълно. Дори помолих Ира да дойде с мен в Москва.
— Не можеш ли без бавачка? — клъвна я насмешливо Стасов.
— Не мога. Така съм свикнала. Тя също е свикнала с мен и изобщо не може да се примири с факта, че я напускам. Като си помислих… Можем да продадем апартамента си в Петербург и с парите да си купим прилично жилище в Москва. Не се притеснявай, няма всички да се изтърсим в едностайния ти апартамент. Дима…
— Какво?
— Много те обичам.
— Това не е достатъчно — отвърна й сериозно Стасов. — Трябва да ме обичаш толкова много, колкото те обичам аз, а не просто много. Аз например те обожавам, мамо Таня. Поздрави леля Ира.
След като поговори с мъжа си, на Татяна малко и поолекна. Стига вече се е притеснявала и нервничила, трябва да си събере ума в главата и да планира утрешния ден по минути, по метри и дума по дума. Трябва да събере колкото може повече информация, като в същото време се постарае да не се набива на очи и да не предизвиква подозрения. Разбира се, далеч по-добре би било, ако това го извършеха оперативните работници, защото те имат и повече опит, и повече възможности. Но тя не бива да се обръща към оперативните работници, защото може да попадне точно на онзи, който е забъркан в тази история. Дори и да не е забъркан, той може да разкаже на някого, информацията ще изтече и всичко ще се провали. И трябва да се пази най-много от Чудаев. Той е единственият, с когото Татяна сподели съмненията си за Голдич, което означава, че е и единственият, който може да заподозре нещо. Единственият — засега. Тя трябва да направи всичко възможно да не размътва водата. Точно по тази причина днес не разпита Суриков. Така онзи, който проявява любопитство, ще разбере, че и другите й грижи не са малко и ще заключи, че Суриков изобщо не я интересува.
Днес не го извикаха на разпит. Защо ли? Тази лелка-следовател е странна жена. Вчера го попита за пълномощното, записа отговора му в протокола и го пусна, сякаш нищо особено не се е случило. А може би наистина не се е случило нищо особено. Може би той напразно се страхува.
Не, въпреки всичко, тук нещо не е наред. Та нали смисълът бе точно в това никой да не научи за въпросното пълномощно, защото така излизаше, че той не е убил София. Защо трябваше да я убива, щом и без това нямаше да получи апартамента?
А то какво излезе… Щом следователката вече знае за пълномощното, значи със сигурност ще му лепнат убийството. Че как иначе? Пълна бъркотия.
Ех, ако баба София беше тук! Не знаеше как да се ориентира в тази работа, а тя много бързо щеше да сложи нещата по местата им. Имаше не само страхотен ум, но и усетът й бе невероятен!
… Въпреки слабото си сърце, по всички други показатели Сергей Суриков беше нормален, здрав млад мъж. И както се полага, природата започна да си казва своето. Но нямаше с кого да завърже любовна връзка: за да излиза с момичета, трябваше да разполага с пари, пък и да се облича малко по-добре, а как би могъл да се сдобие с прилични дрехи, при положение че живее с хамалска заплата? Добре че беше София, която отдавна бе свикнала да икономисва, тъй като от четвърт век живееше с една пенсия, та го хранеше на корем. Но за парцалки и дума не можеше да става.
Естествено той можеше да си намери някоя шафрантия — като онези, с които си имаше работа преди, но Суриков вече дори не можеше и да погледне такива момичета. Те бяха мръсни, пияни, кискаха се глупашки и бяха готови да се отдадат на всеки за шепа таблетки или за ампула. Сега той дори не можеше да проумее как е могъл да ги харесва.
Но след като шафрантиите отпадаха, значи оставаха само жените, които работят в универсалния магазин. Бяха много, на различна възраст и с най-различна външност. Той би могъл да се разбере с тях, без да влага кой знае какви усилия и без да харчи пари за ухажване. Почти всички си имаха съпрузи или любовници и почти всички нямаха нищо против да врътнат по една бърза любов, без да напускат универсалния магазин и без да събуждат ревността на своите мъже с късни прибирания или безпричинни отсъствия. Казано накратко, всичко свършваше само с доставянето на взаимно удоволствие. Серьожа завърза връзка с касиерката Галя, която по два пъти в седмицата затваряше касата пред очите на негодуващите купувачи и притичваше за двадесетина минути при него в склада.