Выбрать главу

— Не зная — рече замислено Татяна. — Нали и аз съм изпаднала в почти същата ситуация. Опитомих Ира, взех я под крилото си, тя свикна с това, че може да не работи и да няма професия и освен това да не изпитва никакви лишения в материален план. Постоянно се чувстваше нужна, необходима на някого, тоест не се измъчваше от усещането за собствената си непотребност и безполезност. И когато се изправихме пред перспективата аз да замина, а тя да остане тук, се почувствах ужасно виновна. Струваше ми се, че нямам право да я зарежа просто така. Естествено нещата се наредиха много добре, когато се оказа, че ще имам дете. Просто стана ясно, че няма да можем една без друга. Аз няма да я изоставя. И тя мен — също.

— Добре ви е на вас! — въздъхна със завист Настя. — Обаче ние с какво можем да забременим Житената питка, та да разбере, че не бива да се разделя с нас?

— Ами нека да забременее с някоя идея. Например да измисли някой отдел, който да оглави той, а вас да ви вземе при себе си.

— Как ли пък не! Кой ще разкрива убийствата?

— Да… убийствата… Убийствата са сериозно нещо. Това няма как да се оспори. Настя, твоите момчета кога трябва да ти се обадят? Вече направо не мога да си намеря място. Утрешният ден е решаващ за всичко. Утре вечер — живи или мъртви — трябва да заминем оттук, защото няма да мога да преживея още един ден в постоянен страх. Пък и освен това не се страхувам чак толкова за себе си, колкото за Ира. Толкова е доверчива! Толкова лесно се запознава с хората и завързва контакти… Изобщо няма чувство за разумна предпазливост. Във всеки хубав мъж вижда потенциален принц и годеник. Няма нищо по-лесно от това да я подмамиш някъде.

— Таня, сигурна ли си, че ще можеш за един ден да измъкнеш всичко от Суриков?

— Този въпрос не стои пред мен — отвърна твърдо Татяна. — Ние не сме свободни хора като вас — Детективите. Цял живот съм била следовател и съм скачала според тоягата, наречена срок. Когато сроковете те притискат, няма къде да се денеш. Ако щеш, излез от кожата си, но трябва да постигнеш резултатите навреме. Ако се страхувам и се съмнявам, няма да успея да направя нищо. Длъжна съм да успея. Това не подлежи на обсъждане. Хайде да се обадим ние, няма какво да седим и да чакаме.

Тя протегна ръка към телефона и набра номера на Стасов. Той дълго не отговаряше и Настя вече започна да си представя разни неща, които бяха едно от друго по-страшни. Например че Стасов е катастрофирал. Че се е случило нещо непредвидено. Че е станала авария с мобилните връзки и затова телефонът му не отговаря. Фантазията на майор Каменская беше богата и това, от една страна, й помагаше да измисля версии, но, от друга страна… Тъкмо си представяше окървавените трупове и на Стасов, и на Коротков, когато Татяна заговори в слушалката:

— Откъде те измъкнах? Охо! Горкичките вие, горкичките! Е, и какво ще ми кажеш? — Тя слуша известно време мълчаливо мъжа си, а сетне рече: — Добре, обади ми се, когато можеш, ние чакаме. Благодаря.

Настя се вгледа в лицето й с отворена от нетърпение уста.

— В Москва е завалял страшен сняг. Попаднали са в задръстване, а моторът на колата угаснал. В момента Стасов и Юра бутат колата в цялата тази блъсканица. Можеш да си представиш какво удоволствие изпитват.

— Таня! Не ме измъчвай, моля те! Какво ти каза?

— Че аритметиката ни е слаба. Дактокартите на колко души изпратихме на експертите?

— На Елена Шкарбул, на съпруга й и на сина й — три. На Бахметиева и нейния квартирант — две. Плюс следите на двамата неизвестни, макар че един от тях може да се окаже самият Суриков. Значи общо или шест, или седем.

— А при тях се оказали пет.

— Как така пет? — попита с недоумение Настя. — От къде на къде ще са пет? Трябва да са шест, в случай че Суриков е бил у Шкарбул, или седем — в случай че не е бил там.

— Пет са, Настя. Само пет. А съседите на Шкарбул са разпознали младежа на снимката.

— Виж ти! Това се казва комбинация. Никой здрав разум не би могъл да допусне такова нещо.

— Сега разбираш ли какво се е случило? Край, утре Суриков е мой. Ще го разнищя!

* * *

Вече втори ден не го бяха разпитвали и Суриков започна да се изнервя. Да не би пък отново да бяха сменили следователя? Това щеше да е лошо. Онази лелка Образцова бе много подходяща за него. Беше очевидно, че изобщо не се интересува от аферите с апартаментите. Задаваше му някакъв въпрос в тази посока, от който на него му прилошаваше, но веднага минаваше на друга тема и започваше да го пита за нещо друго. Да не би пък да беше чак толкова разсеяна? Колко пъти той се обливаше в студена пот и си мислеше: Ето на, забеляза, разбра, досети се, ей сега ще впие зъби в гърлото му като ловджийско куче и повече няма да го пусне. И нищо. Разминаваше му се. Следователката го подхващаше за други неща. Кой знае как щяха да се обърнат работите, ако на нейно място дойдеше друг. Предишният — Чудаев, явно беше в далаверата, гледаше на всичко през пръсти и вярваше на всяка негова дума. Нямаше никакви проблеми с него. Макар че може би следователят да не е бил забъркан в далаверата, а просто беше глупав човек, на когото изобщо не му пука за работата. Сега доста хора бяха станали такива. Нали мъжете от неговата килия му разказваха, че милиционерите са теглили една дебела майна на задълженията си, защото имат нужда от пари, за да хранят семействата си, и припечелват на черно, където могат или като охранители, или с някакъв бизнес. Казано с две думи, не залягат над криминалните дела. Тази Образцова май също беше като тях. Ами ако вземат, че му изпратят нов следовател? Кой знае на кого щеше да попадне!