Той дъвчеше хляба, който му бяха донесли за закуска, и отпиваше от редкия чай, но не усещаше вкуса им. Кой знае защо, сутрин винаги си мислеше за баба София. Вечерно време по-често си спомняше за своя живот, който бе водил, преди да отиде при Бахметиева, ала старицата изцяло бе завладяла сутрините му. Вероятно защото преди да се срещне с нея, му се бе налагало да спи къде ли не, а през двете години, че и малко отгоре, които прекара със старицата, спеше в мека и чиста постеля, където и тялото му се чувстваше удобно, и на душата му бе уютно. Сега, когато сутрин едва раздвижваше отеклото си от твърдите нарове и пропито от влагата в килията тяло, Суриков особено остро усещаше разликата между този и онзи живот.
Резето изтрака и петнадесет чифта очи се вторачиха във вратата. Кого ли щяха да извикат?
— Суриков! — чу се гласът на надзирателя. — Излез, отиваме при следователя.
Обзе го страх. Кого ли ще види сега? Същата онази Образцова, от която изобщо не се боеше, или някого друг? Господи, де да можеше да си върви все така, да крачи по този дълъг коридор и той никога да не свършва…
Слава богу, там го очакваше тя — същата следователка. Вече можеше да си поеме дъх.
— Здравейте, Татяна Григориевна! — заяви радостно Суриков още на прага. — Вече бях започнал да се тревожа, че пак са подритнали делото ми на някого друг. Защо не ми върви така, а? Никой няма нужда от мен и все гледат да ме подритнат нанякъде. Благодаря ви, че поне вие не се отказахте от мен.
— Здравейте, Суриков! — отвърна сухо тя. — Седнете. Не разполагаме с много време, затова се налага да го пестим. Хайде да започнем отначало, но бързичко, без да засядаме там, където и без това всичко вече е ясно. Разбрахме ли се?
— Какво да започнем отначало? — взе да се прави, че не разбира Сергей. — Отдавна вече трябваше да стигнем до края и най-сетне да ме пуснете на свобода, а вие искате пак да започваме отначало. Не ви ли омръзна?
— Нали се разбрахме — смръщи се недоволно Образцова, — че няма да си губим времето напразно. Да започваме. Как стигнахте до Москва — с влак или със самолет?
Стори му се, че внезапно оглуша. Кръвта нахлу в главата му, а ушите му забучаха. Каква Москва? Как беше разбрала?
— Повтарям въпроса. Как стигнахте до Москва? Сергей Леонидович, разбрахме се, че взаимно ще си пестим времето, затова ви известявам, че са ви видели в блока, където е било извършено убийство, че са ви описали доста подробно и че след това са ви разпознали по снимка. Били сте там и това е установено. Оставили сте на местопрестъплението отпечатъци от пръстите и обувките си. Да ви задам ли въпроса си за трети път или вече ще отговорите?
— С влак — рече почти шепнешком той и дори сам се изненада колко тихо прозвуча гласът му. Понеже му се стори, че го произнесе достатъчно високо.
— Как влязохте в апартамента на Шкарбул?
— Вратата не беше заключена. Аз…
— Така ли?
— Не съм ги убил. Те вече бяха… когато отидох там… Изплаших се.
— И какво направихте?
— Отидох си.
— Дълго ли останахте в апартамента?