— Ще мине — стана иззад бюрото си Величко и се приближи до Татяна. Беше плътно надвесен над нея.
— Ще мине и още как! Той ще ти цитира думите, които уж си ми казала, а ти никога в живота си няма да можеш да му докажеш, че не си ги произнасяла. Танечка, скъпа моя, не си мисли, че следствената работа е едно, а животът — съвсем друго. Всичко е едно и също. Когато извършваш следствени действия, ти почти всеки ден използваш същия метод, нали така?
— Така е.
— И той ти върши работа. Тогава защо си мислиш, че няма да свърши работа и в обикновения живот? Този метод е съобразен с човешката психология и от тази гледна точка е универсален. А за да го прилагаш успешно, просто трябва да знаеш правилата на играта и строго да ги спазваш. Аз зная тези правила, Гриша също ги знае и затова винаги успява. Той ще те извика и ще ти каже, че съм му се обадил. И че ти си идвала при мен да се оплачеш, че Гриша не те пуска, и си ми разказала, че той е отвратителен гад и мръсник — пие на работното си място, взема рушвети и редовно чука върху началническото си бюро секретарката си Света или както там се казва тя. И че, разбира се, аз съм му предал всичко това. А след тази история той не смята за възможно да те задържи в поверената му служба, защото няма нужда от подли служители, които са готови да оклеветят началника си в името на собствените си интереси, тъй че за него е по-добре да не разполага с никакви следователи, отколкото с такива като теб. Забележи: това е хитрост номер едно. Той те пуска не защото са го помолили или са му заповядали отгоре да го направи, а защото ти си се оказала отвратителен боклук и самият той вече не иска да работиш при него.
— Но аз ще му възразя, че не съм казвала нищо подобно.
— Точно така. А в отговор той ще те попита защо трябва да вярва на теб, а не на мен. Нали аз съм му казал, че ти си го поляла с мръсотия! И тук следва хитрост номер две.
— Наистина ли ще му кажеш такива неща?
— Разбира се, че няма да му кажа — разсмя се Величко. — Защо трябва да го правя? Правилата на играта не предвиждат такова нещо. Ще му кажа, че ти си идвала при мен и си изразила недоволството си от него заради това, че не те пуска и не ти дава разрешение да се преместиш в Москва. Останалото той сам ще си измисли. Има само един начин да докажеш, че всъщност ти не си ми казала нищо лошо за Гриша — да ни направиш очна ставка. Тоест да ни събереш в една стая и да ме попиташ в негово присъствие дали си ми говорила гадости за него. Аз обаче никога няма да се съглася да участвам в такава среща. Понеже много добре зная правилата на играта. Затова ще бъдеш принудена да смяташ, че Гриша има всички основания да ти се сърди. Да, аз — твоят стар приятел Игор Величко — съм се оказал глупак и мръсник и съм те злепоставил в очите на твоя началник Гриша Исаков. Но ти не можеш да убедиш Гриша в това и по тази причина ти се налага да се примириш с обстоятелството, че той вече има лошо мнение за теб. Е, а всичко останало плавно произтича от тази ситуация.
Татяна помълча известно време, докато с любопитство разглеждаше сияещото от задоволство едро лице на Игор Величко.
— Всички ли във вашия апарат са такива гадове, а? — попита най-неочаквано тя.
— Естествено — потвърди, развеселен, Величко. — Ако ние тук не бяхме такива гадове, интересно как щяхме да ръководим всички вас? Както и да е, няма защо да ти чета нравоучения, понеже и аз не съм стока. Я по-добре ми кажи дали от Москва вече са изпратили искане за личното ти дело?
— Още не са. Защо да притеснявам хората, след като не съм получила съгласието на началството си? Когато Гриша ми каже, че ме пуска, веднага ще се обадя на мъжа си и още на другия ден искането ще тръгне за Петербург.
— Трябва да проследиш този процес — посъветва я Игор. — Предупреди момичетата от секретариата да ти съобщят веднага щом искането пристигне при тях.
— Защо? — учуди се Татяна. — Какво ще промени това?
— О, скъпа моя, всичко може да се случи на този етап. Например искането може да се изгуби. Чакаш седмица, две, месец, два, три, но никой не те вика. Сигурна си, че искането отдавна е получено и че личното ти дело е заминало за Москва за проучване, а всъщност на никого и през ум не му е минало да го изпраща в Москва, защото искането не е постъпило в отдел „Кадри“. Теб те товарят с най-гадните дела, включително и с такива, които са опасни за живота, ти работиш, надявайки се, че всичко това всеки момент ще свърши, а всъщност нещата дори още не са започнали. Да допуснем, че изпратят личното ти дело в Москва, че там го прегледат и кажат, че си подходяща за тях и те ще пуснат молба дотук да бъдеш прехвърлена при тях. Но тяхната молба също може да не стигне до нас. И никой няма да те прехвърли в Москва. Тъй че бъди нащрек, дръж под око секретариата, а най-добре ще е да се разбереш с мъжа си — лично той със собствените си ръце да донесе тук всички искания от Москва. За личното ти дело, за прехвърлянето ти. И лично ти да ги занесеш в секретариата, за да бъдат заведени, и да ги предадеш в отдел „Кадри“. Разбра ли? Само така имаш шанс да се измъкнеш оттук най-рано след два месеца. Иначе ще трябва да чакаш две години.