— Имах пистолет.
— Така ли? Откъде се снабдихте с него?
— Взех го от София. Беше пистолетът на сина й. Когато го арестували, тя успяла да го скрие.
— И ви го даде, за да извършите с него убийството в Москва, така ли?
— Не! Сам го взех. Откраднах го. Тя не знаеше.
— И къде го дянахте?
— Изхвърлих го.
— Къде?
— Докато пътувах с влака през нощта. Отидох в тоалетната и го пуснах през прозореца. Направих всичко сам, сам го направих, София няма нищо общо с това.
— Суриков, оценявам вашето благородство и разбирам, че се опитвате да запазите честта на старата жена, към която сте били привързан и която ви е била скъпа. Трудно ви е да се примирите с истината, но въпреки това ще ви се наложи да я погледнете в очите. Просто няма друг начин.
— Не разбирам… Ама какво, значи излиза, че там, в Москва… да не би пак той да го е извършил?
— Най-сетне — усмихна се Образцова. — Започнахте да се досещате. Това е добър признак. Вие, Сергей Леонидович, сте слаб човек. Не го казвам като упрек, а просто констатирам факта. Имате крехко здраве, болно сърце, пък и като цяло сте доста незлобливо същество. Имали сте много силна мотивация да извършите убийството, но никой не би могъл да се закълне, че ще доведете нещата докрай. Можете да ми повярвате, че не е чак толкова лесно да убиеш човек. Можехте просто да изгубите самообладание. Бахметиева и нейният внук са се страхували, че няма да успеете. Бихте могли да се изплашите, да размислите, бихте могли да получите сърдечен пристъп. Казано с две думи, те трябвало да се презастраховат. А как точно са планирали да го направят, ще ни разкаже Виталий Шкарбул, тъй като вие нито знаете, нито е имало начин да го научите. Виталий е извършил всичко по своя воля. Убил е майка си и втория си баща много преди вие да се появите там. Понеже Бахметиева ви е инструктирала точно в колко часа да отидете при роднините й, нали? Казала ви е да подредите нещата така, че след като извършите убийството, веднага да отидете на гарата и да се качите във влака. Да не се задържате в Москва нито една излишна минута. Нали точно така ви каза тя?
Боже мой, какво е това? Откъде тази жена знае всичко? Какво става? Нима София наистина?… Не, не можеше да бъде, не можеше да бъде, не можеше, не можеше! София не би могла да постъпи така с него! Та тя го обичаше. И той я обичаше. Боготвореше я. Цели две години бяха заедно, един до друг.
— Виталий е знаел кога ще пристигнете там, неговата баба му е казала. Застрелял е родителите си и веднага е хукнал към летището. Знаел е, че вие всеки момент ще пристигнете, ще влезете в апартамента и ще оставите там следите си, понеже сте съвсем неопитен и няма начин да не оставите следи. От обувките си, от пръстите си, от миризмата си. Точно така и станало. Докато вие сте пътували обратно към Петербург, той вече е бил при баба си, а когато са ви арестували като заподозрян в убийството на хазяйката ви Бахметиева, той вече отново е бил при приятелката си, която добросъвестно му осигурила алибито. Но той също не е кой знае колко опитен в извършването на престъпления и затова също е оставил следи в апартамента на Бахметиева.
Следователката замлъкна, подпря брадичката си с длан и се загледа някъде в ъгъла на стаята. Точно по същия начин седеше на масата баба София. Този спомен му причини болка, толкова силна болка, сякаш му режеха живо месо. А той толкова много я обичаше!
Образцова погледна часовника си.
— Общо взето, ето какво, Сергей Леонидович. Аз ще напиша становище за вашето освобождаване от ареста. Вие ще бъдете привлечен под наказателна отговорност за подготовката на убийството на съпрузите Шкарбул, но мога да ви обещая, че няма да влезете в затвора. И още днес ще си отидете оттук. А сега да се заемем с една друга работа, която не е по-маловажна от тази. Кой ви убеди да се включите в тази афера с фалшивия нотариален акт?
Татяна погледна часовника си. До този момент се движеше по график. Беше планирала да изгуби не повече от два часа за първата част на разговора. Това време трябваше да й стигне, за да разкрие кой е извършил убийствата. А сега трябваше да се заеме с най-сложната част. Естествено Суриков не беше титан на мисълта и майстор на логическите конструкции, но нормалното чувство на страх не му бе по-малко присъщо, отколкото на всички останали. Щеше да се изплаши да издаде онези, които го бяха убедили да извърши фалшификацията, и да даде лъжливи показания. Те бяха много и работеха в милицията. Как би могъл да им се противопостави?
Жалко за момчето! Въпреки че се бе канило да извърши убийство, на нея все пак й беше жал за него. Сергей толкова безрезервно бе вярвал на своята хазяйка, а тя… За нея той беше нищо, празно място. Щеше да го тикне в затвора, без да й мигне окото.