Тя се обърна към един от мониторите, който показваше анимационен образ, повторен безброй пъти. Камерите проникнаха в кръвоносната система като хаотична, дезорганизирана маса, нещо като бръмчащ облак. Кръвоносният поток незабавно сплеска облака в продълговата нишка, ала след секунди тя започна да образува сферична форма, която стана по-ясно очертана и накрая придоби почти плътен вид.
— Това не случайно напомня на истинско око. Тук в „Займос“ съзнателно имитираме органичната морфология — поясни Джулия. — Тъй като работим с органични молекули, ние знаем, че благодарение на милионите години еволюция, в околния свят съществуват множество функционални молекулни комбинации. Затова ги използваме.
— И не искате да преоткривате колелото, така ли? — обади се някой.
— Точно така. Или очната ябълка.
Тя даде знак и плоската антена се спусна на сантиметри над чакащия пациент.
— Тази антена ще осигурява енергия на камерата и ще улавя излъчвания образ — продължи Джулия. — Разбира се, образът може дигитално да се записва, манипулира и така нататък. Ако няма други въпроси, можем да започваме.
Тя постави игла на спринцовката и я заби в гумения стопер на интравенозната система.
— Засечете времето.
— Нула часа, нула минути.
— Започваме.
Джулия рязко изпразни спринцовката.
— Както виждате, правя го бързо. В нашата процедура няма нищо деликатно. Не можете да повредите нищо. Няма значение дали микротурбуленцията, предизвикана от излизащата от иглата струя, ще откъсне тръбичките на няколко хиляди камери. Имаме милиони. Предостатъчно, за да ни свършат работа. — Жена ми изтегли иглата. — Обикновено се налага да почакаме десетина секунди, за да получим образ. А, ето, като че ли е готово.
На екрана се появи камерата, която с голяма скорост се носеше напред в нещо като астероидно поле. Само че астероидите бяха червени кръвни телца, еластични възлилави торбички, движещи се в прозрачна жълтеникава течност. От време на време някоя много по-голяма бяла клетка се стрелваше напред, за миг изпълваше екрана и изчезваше. Картината повече приличаше на видеоигра, отколкото на медицинско изображение.
— Това е поразително, Джулия — ахнах аз.
Тя се сгуши още по-силно в мен и се усмихна.
— И аз си мислех, че ще се впечатлиш.
На екрана жена ми продължаваше:
— Влязохме във вена, затова червените кръвни телца не са наситени с кислород. В момента нашата камера се придвижва към сърцето. Ще видите, че постепенно съдовете ще стават по-големи… Да, наближаваме сърцето… Виждате пулсирането на кръвоносния поток в резултат от вентрикуларните контракции…
И наистина, камерата спря за миг, отново се понесе напред, после пак спря. Джулия нареди да включат звука на биещото сърце. Пациентът лежеше неподвижно на масата под плоската антена.
— В момента се приближаваме към дясното предсърдие, където ще станете свидетели на нещо невиждано досега. Насищането с кислород на кръвта.
Пред погледа ми кръвоносният съд бързо се стесни и клетките една след друга започнаха да се издуват и да стават яркочервени. За по-малко от секунда всички почервеняха.
— Сега червените кръвни телца са наситени с кислород и ние продължаваме пътя си към сърцето — поясни Джулия.
Обърнах се към нея на леглото.
— Това наистина е фантастично.
Но очите й бяха затворени и тя дишаше равномерно.
— Джулия?
Жена ми спеше.
Джулия имаше навика да заспива пред телевизора. Беше логично да заспи и по време на собствената си демонстрация — в края на краищата вече я бе гледала. А и беше доста късно. И аз бях уморен. Реших някой друг път да догледам записа докрай. Струваше ми се дългичък за демонстрация. Обърнах се да изключа телевизора и забелязах менящите се цифри в долната част на екрана, които отброяваха стотните от секундата. Другите цифри отляво не се меняха. Намръщих се. Една от тях бе датата. Дотогава не ми беше направила впечатление, защото бе в международен формат: първо годината, денят и месецът. 02.21.09.
21 септември.
Предишния ден.
Тя беше записала демонстрацията предишния ден.
Изключих телевизора и нощната лампа. Отпуснах глава на възглавницата и се опитах да заспя.
Втори ден, 09:02
Трябваше ни обезмаслено мляко, тост, корнфлейкс, желирани бонбони, прах за съдомиялната — и още нещо, обаче не можех да си разчета почерка. Стоях на пътеката в супермаркета в девет сутринта и се взирах в бележките си.