Секретарката на екрана сниши глас.
— Струва ми се, че е нервен, Джулия. На негово място и аз щях да съм нервна, ако в тялото ми пъплеха два милиона такива неща…
— Не са два милиона и не пъплят — сряза я жена ми. — Пък и те са си негово изобретение.
— И все пак…
— Оня там не е ли анестезиолог?
— Не, кардиолог е.
— И кардиолог може да му даде някакво успокоително.
— Вече му дадоха. Направиха му инжекция. На леглото до мен Джулия каза:
— Превърти, Джак. — Подчиних се. Картината прескочи напред. — Ето тук.
Отново видях Джулия изправена пред монитора със същия видеооператор.
— Така се ядва — посочи тя към образа. — Не е върхът, но се ядва. Сега ми покажи сканиращия микроскоп.
— Кое?
— Електронния микроскоп. Покажи ми образа от него.
На лицето на оператора се изписа смутено изражение.
— Хм… Никой не ни е казвал за никакъв електронен микроскоп.
— Прочети проклетата програма, за Бога!
Операторът запримигва.
— Има ли го в програмата?
— Ти изобщо чел ли си я?
— Извинявай, сигурно съм го пропуснал.
— Няма време за извинения. Отстрани проблема!
— Не е нужно да ми крещиш.
— Нужно е! Нужно е да крещя, защото съм заобиколена от идиоти! — Тя размаха ръце. — Предстои ми да изляза в ефир, да говоря пред инвеститори на единайсет милиарда долара от пет страни и да им покажа субмикроскопска технология, само дето нямам микроскопски образ, за да видят технологията!
На леглото до мен Джулия рече:
— Поизпуснах си нервите с тоя тип. Беше адски досадно. Часовникът отброяваше сателитното ни време и не можехме да го променим. Трябваше да сме точни, а оня беше пълен кретен. Обаче накрая системата проработи. Превърти.
На екрана се появи статичен надпис, който гласеше:
Частна демонстрация на модерна медицинска видеосистема
от
„Займос Текнолоджи“
Маунтин Вю, Калифорния
Световен лидер в молекулярното производство
После видях Джулия, застанала пред операционната маса и медицинската апаратура. Тя отметна косата си назад и приглади блузата си.
— Привет на всички — усмихна се към камерата жена ми. — Аз съм Джулия Форман от „Займос Текнолоджи“ и сега ще ви демонстрираме революционната медицинска видеосистема, която създадохме. Нашият пациент Питър Морис лежи на масата пред мен. След няколко минути ще виждаме в сърцето и кръвоносните му съдове с лекота и точност, каквито до този момент не бяха възможни.
Тя заобиколи операционната маса, като продължаваше да говори.
— За разлика от сърдечната катетеризация, нашата процедура е сто процента безопасна. И за разлика от катетеризацията, можем да гледаме навсякъде в тялото, във всеки кръвоносен съд, колкото и да е малък. Ще видим аортата му, най-голямата артерия. Но ще видим и вътрешността на алвеолите на дробовете му и капилярчетата на пръстите му. Всичко това е по силите ни, защото вкарваме в съдовете му камера, която е по-малка от червено кръвно телце. Всъщност е доста по-малка.
— Микротехнологията на „Займос“ вече е в състояние да произвежда огромни количества такива миниатюрни камери — при това евтино и бързо — продължи тя. — Хиляда камери образуват точица, голяма колкото връх на молив. Можем да произвеждаме по килограм камери в час… Сигурна съм, че всички сте скептични. Добре ни е известно, че нанотехнологията е давала неизпълними обещания. Както знаете, проблемът се състоеше в това, че учените можеха да проектират устройства в молекулни мащаби, но не и да ги произвеждат. „Займос“ обаче реши този проблем.
Внезапно ме осени за какво говори.
— Какво? — Поизправих се. — Майтапиш ли се? — Ако бе вярно, това беше изключително откритие, истинска техническа революция и означаваше…
— Вярно е — тихо потвърди Джулия. — Произвеждаме ги в Невада. — Тя се усмихна на смайването ми.
На екрана жена ми продължаваше:
— Хванала съм една от камерите на „Займос“ под електронния микроскоп, за да я видите в сравнение с червеното кръвно телце до нея. — Тя посочи с ръка.
Картината стана черно-бяла. Видях фина сонда, която наместваше нещо като мъничка сепия върху титанова плоскост. Миниатюрното тяло имаше форма на куршум с щръкнали влакънца отзад. То бе десет пъти по-малко от червеното кръвно телце, което във вакуума на сканиращия електронен микроскоп представляваше набръчкан овал, напомнящ на сива стафида.