Или поне не онова, което можеше да стане.
Тя пак потръпна. Отпи глътка чай. Горещата напитка не успяваше да облекчи болката в гърлото, нито да я сгрее, но тя все пак я пиеше. Чай от лайка в чашата й с надпис „Най-добрата майка на света“ на дивана в дневната й, след като се прибра от работа.
Беше нормално.
Беше безопасно.
Новодошлата полицайка си свали якето и докато сядаше, я попита как се чувства. Клара сви рамене. Как се чувстваше? Не знаеше. Мислите й бяха объркани. Сега, когато адреналинът спадна, усещаше пълно изтощение и въпреки това тялото й сякаш все още се движеше на най-висока предавка.
Ане-Ли стана от дивана и предаде бележките си на Ваня.
— Аз трябва да отида до местопрестъплението, но Ваня ще остане тук. — Тя извади визитна картичка и я остави на масичката. — Ако ви трябва помощ, ако искате да ме питате нещо, ако имате нужда от лекар, от каквото и да е, можете да ми се обадите.
— Благодаря.
Ане-Ли за секунда докосна рамото на Клара, подхвърли на Ваня: „После ще се чуем“, и си отиде. Клара я гледаше, докато излизаше. До вратата в антрето висеше снимка. Тя, Сак и Виктор — миналата година на Крит. В южния край на острова бяха намерили малко селце на име Лутро. Нямаше пътища, дотам се стигаше само с лодка. Петдесетина къщи в полукръг около бистрата вода в залива. Ресторантчета и хотели, почти нищо за правене, освен да се къпеш в морето, да се печеш на слънце и да си почиваш.
Идеалната ваканция.
Идеалният живот.
Дали някога отново щеше да му се наслади?
Под снимката имаше фотьойл, който тя беше претапицирала. Очите й се спряха върху десена на цветя, когато й хрумна една мисъл. Беше й дошла на ума тогава — докато седеше на земята — но после я забрави.
— Дали е същият, който нападна Ида?
Ваня изненадано вдигна очи от бележника:
— Ида Рийтала?
Клара кимна.
— Същият ли е бил?
— Познавате ли я? — вместо да отговори, попита Ваня с внезапен интерес.
Ако две от жертвите се познаваха, в най-добрия случай можеха да стеснят кръга около извършителя. Но може и да не означаваше нищо. Може да беше чиста случайност. Само че след като е счупил лампите и я е причакал… Обаче не знаеха дали нападателят ги е счупил. Може просто да е видял Клара да излиза от школата, да е тръгнал след нея и като е влязла в пустия тъмен вътрешен двор, да се е възползвал.
Но тя познаваше Ида Рийтала.
— Откъде я познавате?
— Преди пеехме в един хор. Приятелки сме. — Тя замълча, но, изглежда, още нещо й тежеше на сърцето.
Ваня чакаше.
— Поне във Фейсбук — продължи Клара, след като поразмишлява над отношенията им. — Не се виждаме често…
— А познавате ли и Тересе Андершон? — попита Ваня.
— Не, коя е тя?
— На вашата възраст е, работи като здравен консултант, живее на семейни начала с Милан Павич на „Алмквистгатан“.
Клара поклати глава.
— Имам снимка.
Ваня често държеше в телефона си снимки на действащите лица в разследванията. Не беше сигурна дали това отговаря на всички закони и директиви за съхраняване на лични данни, но беше удобно и й помагаше в работата, затова не си беше направила труда да провери доколко е законно.
Отвори снимката на Тересе и я показа на Клара, която, след като й хвърли бърз поглед, отново поклати глава.
— Затова ли дойдохте и двете? — Тя кимна към мястото, на което беше седяла Ане-Ли. — Предположих, че все някой ще дойде, сещате се, обикновен полицай, но нищо повече. Все слушаме как нямате време и ресурси да разследвате всичко.
Ваня едва сподави дълбока въздишка. Писнало й беше, че доверието към полицията постоянно спада, че представата за тях като лишени от достатъчно ресурси, неефективни и в някои случаи некомпетентни се беше вкоренила дълбоко в съзнанието на голяма част от обществото. Макар и понякога за жалост да беше вярна.
— Случаите на изнасилване се разследват с приоритет, но да, тук сме, защото смятаме, че човекът, който ви е нападнал, може да е наранил и други жени в Упсала.
— Като мъжа от Хага.
Този път Ваня не можа да скрие въздишката. Тя самата си беше помислила същото, когато Ане-Ли се обади.
Мъжът от Хага, осъден за два опита за убийство, четири изнасилвания, две от които тежки, и за два опита за изнасилване, но подозиран за още няколко нападения в Юмео между 1998 и 2005-а. Седем години. Твърде много време, докато го заловят.