Пол Дохърти
Жертвите на Анубис
(книга 3 от "Египетски загадки")
Исторически бележки
Първата династия в Древен Египет е основана около 3100 г. пр.Хр. От тогава до установяването на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преминава през коренни преобразования, като построяването на пирамидите, изграждането на градове по поречието на Нил, обединението на Горен и Долен Египет и развитието на религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида, и устояла на редица чужди набези, най-опустошителни от които са на нахлуващите от Азия хиксоси. Към 1479–1478 г. пр.Хр., когато се развива действието в романа, Египет вече е омиротворен и обединен под управлението на фараона Тутмос II и е пред прага на нов блестящ възход. Фараоните преместват столицата си в Тива, погребенията в пирамидите са заменени от разрастването на некрополите по западния бряг на Нил. По това време Долината на царете се обособява като гробница на царските особи.
За по-голяма яснота съм използвал гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, а не архаичните им египетски имена. С топонима Сакара е описан цялостният комплекс от пирамиди около Мемфис и Гиза. Освен това съм избрал по-краткия вариант на името на царицата фараон: Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на безпорядък съпругата му поема властта и управлява царството през следващите двайсет и две години. През този период Египет става могъща империя — най-богатата държава в света.
Религията в Египет през т.нар. Ново царство (1552–1069 г. пр.Хр.) също се развива. Процъфтява култът към Озирис, убит от брат си Сет и възкресен от любящата си сестра и съпруга Изида. От брака им се ражда син — Хор. Тези обреди трябва да се отличават от култа към Бога Слънце и от стремежа на египтяните да обединят религиозните си вярвания, които често са свързани с почитане и дори с обожествяване на почти всяко живо нещо — животните, растенията, потоците и реките. За свещен се смята управляващият фараон, тъй като е въплъщение на божествената воля.
Към 1479 г. египетската цивилизация представлява пъстра смесица от религии, обреди, архитектура и облекло. Доминиращи позиции в обществото имат войниците, жреците и писарите и изтънчеността им личи особено в термините, които използват за описването както на себе си, така и на културата си. Например фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, царският дворец е Дом на милион години, културните и научните центрове към по-големите храмове са Дом на живота, военното командване се помещава в Дома на войната, а школите за обучаване на бойци — в Дома на битките. Дом на тайните пък е управлението на шпионите, съгледвачите и доносниците, Дом на удоволствията или Дом на любовта наричат публичните домове, а наложниците на фараона обитават Дома на усамотението.
Въпреки смайващата с блясъка си цивилизация на Египет управлението на тази страна може да бъде определено само по един начин — насилствено, кърваво, деспотично. Тронът на върховния владетел неизменно е център на сплетни и заговори, на ревност и люто съперничество. Именно в такава ситуация през 1479 г. пр.Хр. се издига младата Хатусу.
Към 1478 г. Хатусу подчинява критиците и враговете си в родината и извън границите на Египет. Тя удържа голяма победа на север срещу митанийците и прочиства двора от враговете си, водени от върховния везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — умният и хитър Сененмут, който е и основна фигура в управлението й. Хатусу е била твърдо решена да накара всички слоеве от обществото да я приемат за царица и фараон на Египет. Но за всички по-съществени промени в Древен Египет подкрепата и благоразположението на жреците са били от огромно значение.
Събитията в тази книга са художествена интерпретация на стремежа на Хатусу да утвърди славата си извън пределите на Египет.
Пролог
Анубис: наричан „ими ут“ — „Този, който е облечен в ут1“
Храмът на Анубис в северните покрайнини на Тива, на един хвърлей от трепкащите води на Нил, тънеше в тишина. Вечерното жертвоприношение беше приключило. Знамената, които денем се развяваха от върха на пилоните пред главната порта, сега бяха свалени и грижливо прибрани. Изсвири рог от раковина: сигнал за началото на нощта. В самото сърце на храма, пред светилището с внушителната статуя на Анубис в черно и златно, стоеше само един млад жрец. Вдишваше упоителния аромат на тамян, който се виеше на кълба из храма, и се вслушваше във воя на кучетата. Беше нов тук и още не можеше да свикне със звуците от огромния кучкарник, в който държаха свещените животни на Анубис. Кучетата бяха диви, изпратени като дар от някакво племе на юг от Нубия. Младият жрец потопи ръка в най-близката купа със светена вода и накваси устни, за да се пречисти, преди да сведе глава в мълчалива молитва. Задачата му беше да бди — храмът на Анубис беше избран за мястото, където да се проведат мирните преговори между везира Сененмут и пратениците на царство Митани. Неотдавна Хатусу, божественият фараон на Египет и царица на Двете земи, бе нанесла решително поражение над митанийската армия в битката при делтата на Нил. Сега царят на митанийците Тушрата бе разположил на стан част от свитата си в Оазиса на палмите, а пратениците му пристигнаха в Тива, за да подпишат с Египет споразумението за продължителния мир, от който страната им толкова се нуждаеше. Тушрата трябваше да даде дъщеря си за съпруга на един от роднините на Хатусу, да се съгласи единствено египетските войници да контролират Пътя на Хор през Синайската пустиня, да плати огромен откуп за част от военнопленниците и да задоволи още цял списък унизителни искания на египтяните. Младият жрец бе чувал слуховете, че везирът Сененмут всъщност е и любовник на царицата и че не без неговата помощ Хатусу се е възцарила на трона на фараона след мистериозната смърт на нейния доведен брат и съпруг Тутмос II. Ето че сега всички вече я признаваха и коленичеха пред нея — даже и Тушрата, най-силният враг на Египет. След него със сигурност и останалите племена и царства щяха да склонят глава и да целунат земята под краката й. Младокът продължи да си размишлява, загледан в отблъскващите глави на животни и влечуги, забити по стените на голямата зала.