За пръв път, откакто избяга от онова проклето бойно поле, Тушрата почувства топлина в сърцето си и усети как в гърлото му напира смях.
— И как можем да го направим? — попита. Уанеф се измъкна от леглото и уви чаршафа около раменете си. Не беше най-красивата жена на света, но в любовта влагаше също толкова хитрина, изтънченост и всеотдайност, колкото в кроенето на заговори и интриги. Тя му описа в най-общи линии какво е намислила, и Тушрата неволно се възхити на острия й ум.
— А когато успеем — завърши тя, — хората ще си кажат: „Боговете явно вече не закрилят царицата на Египет.“ Дори и да подпишем някой унизителен мир, братко мой, Хатусу също ще бъде унизена!
— Ами ако не успеем? — попита Тушрата по-предпазливо.
Доволството се оттегли от лицето на Уанеф. Тушрата знаеше защо — той никога не прощаваше на онези, които го бяха разочаровали.
— Ако се провалим — отговори тя обидено, — няма какво да губим. Пък и египтяните никога не ще успеят да докажат, че имаме нещо общо. Ще твърдим, че обвиненията им са лъжи и че Египет просто си търси повод за нова война.
Сега Тушрата се усмихна доволно, разтвори ръце и се потопи още малко във водата.
— Господарю!
Тушрата вдигна поглед. Един от капитаните му стоеше на брега на езерцето.
— Какво има?
— Пратеници от Тива… Чакат в края на лагера.
Царят направи знак на останалите да се отдалечат. После излезе от водата и уви тялото си в чиста ленена кърпа.
— Опиши ми ги!
— Дошли са на камили, добре въоръжени са. Отказват да покажат лицата си. Твърдят, че идват от името на Уанеф и ще говорят само с теб.
— Колко са?
— Общо трима.
— Доведи водача им в шатрата ми — нареди Тушрата. — Сложи на стража няколко от немите.
Капитанът забърза нататък. Тушрата се наметна с брокатена роба и тръгна бързо към лагера. Щракна с пръсти и един слуга отметна платнището, което служеше за вход на царската шатра. Царят бързо се шмугна вътре, настани се върху купчина възглавнички и посегна към масичката пред него, върху която бяха сервирани чаша охладено ароматно вино и купа със зрели сливи. Тушрата изчака, докато един слуга опита и от двете, после ги огледа и накрая сам си взе. Входът на шатрата се вдигна и вътре като призрак се вмъкна пратеникът на Уанеф. Падна на колене, а челото му докосна земята. Тушрата го остави да седи така известно време.
— Не се приближавай повече — нареди царят. — Можеш да седнеш — мъжът започна да вдига плата от лицето си, но Тушрата направи рязко движение с ръка: — Виждам очите ти — рече той — и това ми стига. Просто казвай, каквото имаш да казваш.
Вестителят разбра, че зад него входът на шатрата се вдига. Погледна бързо през рамо. Двама кушити, облечени в бели поли и кожени брони, пристъпиха вътре с опънати лъкове.
— Нося добри новини, господарю… — поклони се отново пратеникът. — Онова, що е най-ценно на Египет, скоро ще бъде наше.
Тушрата прикри вълнението си.
— А картите?
— Онова, което е най-ценно за Египет, господарю, скоро ще бъде наше…
— Колко скоро?
— Господарката Уанеф нареди да бъдем много предпазливи. Ще изчакаме, докато бъдем вън от опасност.
— А другият въпрос? — попита Тушрата.
— Всичко върви по плана, господарю.
— А саркофагът на Бения?
— Господарката Уанеф вече поиска от египтяните той да ви бъде върнат и се надяваме да се съгласят…
Тушрата затвори очи. Представи си красивото лице на сестра си Бения, мумифицираното й тяло, положено до ненавистния й Тутмос I. Стисна зъби. Не знаеше кого мрази повече — Хатусу или баща й, чиито бойни колесници бяха стигнали отвъд Синай, чак до плодородните долини и села на Ханаан. Тушрата отвори очи:
— Знаете какво да правите, нали?
— Да, господарю.
— А ключарят? — този път пратеникът премига. — Провалихте се, нали? — изсъска Тушрата.
— Господарю, вече съобщих на господарката Уанеф, че Белет е говорил с Амеротке, върховния съдия на Египет…
— Амеротке! — Тушрата хвърли гневен поглед към мълчаливите стражи зад пратеника. Уанеф непрестанно повтаряше това име! Тя го беше предупредила, че от всички съветници в двора на Хатусу двама трябва да бъдат най-зорко следени: нейният любовник Сененмут и съдията от Залата на двете истини Амеротке. — Много е важно — добави царят след известна пауза — този ключар да сведе глава! — издиша шумно и добави: — Предайте моите поздрави на сестра ми Уанеф. Можете да се оттеглите.