Пратеникът излезе. Известно време Тушрата седеше угрижен.
Амеротке. Как да се справи с него?
Унесен в тези мисли, се загледа в чашата си. После вдигна глава и плесна с ръце. Един слуга влезе.
— Тази нощ ще направя жертвоприношение. Кажи на жреците да са готови при залез-слънце.
Слугата се поклони и излезе. Тази нощ Тушрата щеше да излезе в пустинята, да вземе един пленник и да го принесе в жертва с молба към мрачните си богове да му помогнат да срази Египет.
Трета глава
Древните египтяни вярвали, че Анубис е син на Озирис и Нефтида
Амеротке пристъпи в мрачната зала на балсаматорите в храма на Анубис. Светеха лампи, защото проникващите през тесните прозорци слънчеви лъчи едва успяваха да разкъсат тъмата и потискащата атмосфера. До стената сред кълба дим се открояваше огромната гранитна статуя на бога с кучешка глава. Въздухът миришеше на сол и на благовонията, с които балсаматорите пълнеха телата на умрелите. Над статуята Амеротке успя да различи надписа: „Уважавайте и почитайте Анубис! Той обича истината и ненавижда лъжата и злодеянията!“
Залата на балсаматорите рязко се различаваше от другите зали в храма, които бяха щедро украсени, добре осветени и с красиви надписи по снежнобелите стени. За зловещия й вид допринасяше и долитащият от кучкарника неспирен вой на полудивите животни от свещената глутница на Анубис. Иначе храмът кипеше от разнообразни дейности: жреците минаваха в процесии, молители се редяха на опашка, учени от Дома на живота спореха и ръкомахаха, слуги щъкаха наляво-надясно. Но в залата на смъртта цареше ритуална тишина. Балсаматорите мълчаливо се трудеха, приведени над мъртвите тела върху високите каменни плочи. Един от труповете беше на жена.
От тъмнината изникна някаква фигура. Амеротке разпозна широките рамене, бръснатата глава и мъжественото лице на Сененмут — дясната ръка на фараона, силния човек зад трона. Аристократите в Дома на милион години го презираха, защото бе от селски произход и преди да се издигне, бе прост надзорник по строежите на фараона. Зад гърба му го наричаха „зидаря“ или „каменоделеца“, но в интерес на истината Сененмут притежаваше завидни качества на архитект и строител. А откакто стана любовник на царицата, успя да се докаже и като умел политик и военачалник.
Въпреки високото си положение Сененмут не носеше скъпи церемониални одежди и отличителни знаци, а семпла ленена роба без всякакви украшения. Амеротке тръгна към него и понечи да се поклони, но везирът протегна ръка и съдията дружески я стисна.
— Последвай ме — нареди Сененмут.
Минаха през някаква каменна зала, в която имаше малка маса с няколко столчета и шарени грънци, наредени до стената. Вонеше на разложение. Груби рисунки по стените изобразяваха сладострастни сексуални сцени. Наведената фигура, която ги изучаваше, се обърна. Амеротке веднага позна Хатусу. Опита се да коленичи, но тя поклати глава. Тя — царицата, божественият фараон, владетелката на Двете земи, носителката на двойната корона, господарката на Земята на деветте лъка — сега не само не носеше никакви накити, но и бе предрешена като най-обикновена млада жена. Бяла роба обвиваше изящното й тяло от глава до пети, а косата й беше покрита с прост ленен шал.
— Ех, мъже, мъже… — посочи тя рисунките и се усмихна: — Та нали на всеки любовник, който реши да заеме такива пози, със сигурност ще му се схване вратът или ще му се сецне кръстът… — Сененмут се покашля и отклони поглед, а Амеротке втренчи очи в пода. Хатусу закри уста с ръце и се засмя: — Както и да е. Да оставим настрана дворцовите церемонии и да се залавяме за работа — каза тя, докато сядаше. — Тук ми харесва. Никой не може да ни чуе… — подкани с жест двамата мъже също да седнат, изчака Сененмут да й поднесе чаша изстудено вино и рече: — Отвън има три трупа. Жрецът Немрат, една хесетка и Синухе Пътешественика… или това, което е останало от него. Предполагам, че вестоносците са ти разказали какво се е случило? — Амеротке кимна и Хатусу продължи: — Сигурно знаеш също така, че тук, в храма, са настанени и четиримата пратеници на Тушрата. Казват се Уанеф, Хунро, Менсу и Снерфу. И четиримата са видни митанийци с много власт. Тримата мъже са представители на най-големите кланове в царството си, а жената е наполовина сестра и главен съветник на Тушрата. Много е хитра, бърза и безмилостна. Не ме харесва, даже ме мрази, но е принудена да иска мир. Съгласна е с всичките ни условия, но… — Хатусу потропа нервно по масата, — настоява да им бъде върнато тялото на Бения, наложницата на баща ми. Тази Бения е роднина на Тушрата и митанийците много я тачат… Искат мумифицираното й тяло да бъде извадено от гробницата на баща ми, за да могат да я погребат по митанийски…