— Но… нали никой не знае къде е гробницата на баща ви… — възкликна Амеротке.
— Аз знам — усмихна се тя. После усмивката й се стопи и тя прошепна: — И точно това ме безпокои. Засега няма да ти кажа друго, освен че чух разни слухове за смъртта на Бения… — тя махна с ръка. — Митанийците искат и ръкописа на Синухе Пътешественика. Но днес останките от тялото му бяха извадени от Нил, а за последно са го видели жив вчера сутринта, когато е излизал от дома си. Носел някаква кожена торба. Запътил се към разрушения храм на Бес. Ръкописът е изчезнал. Нямало го при трупа, а и в дома му не бе открит…
— Дали е възможно митанийците да имат пръст в това?
— Кой знае. Повече ме безпокои открадването на Славата на Анубис, а също и загадъчните убийства — жрецът Немрат, една танцьорка е намерена мъртва в павилиона й, две овце от стадото на храма и няколко рибки в свещеното езеро са били отровени…
— Ако смъртните случаи са започнали с пристигането на митанийците, значи това е тяхно дело — отговори Амеротке.
— Но защо им е на пратениците да правят всичко това? — чудеше се Сененмут.
— По време на мирните преговори мистериозните смъртни случаи в храма на Анубис, изчезването на свещения аметист и липсващият ръкопис на Синухе сериозно биха подкопали авторитета на царицата в очите на собствения й народ — Амеротке замислено поглаждаше брадата си. — Хората ще си рекат, че Анубис вече не закриля Египет… Освен това и чужденците се нуждаят от надеждна навигация за най-бързите и безопасни пътища до Пунт, надолу към праговете и през Безкрайната зелена вода…
— Да, митанийците с удоволствие биха ни направили за посмешище — съгласи се Сененмут. — Но смятам, че убиецът и крадецът са по-скоро хора от храма… Противници на мира… Или наемници на Митани…
— Предатели? — възкликна Хатусу. — За моя вестител Уени зная, че е бил подкупен от Тушрата и Уанеф. О, не — вдигна вежди царицата, — не гледай толкова изненадано, драги ми Амеротке, Предателството на Уени е по моя поръчка. Просто митанийците си мислят, че имат шпионин сред нас… Точно сега принцеса Уанеф докладва на Тушрата. Накратко казано, един от нейните вестители беше сполетян от малка неприятност и нашата придружаваща колесница с готовност предложи помощта си…
— Предполагам, сте погледнали писмата, които е носел?
Хатусу само се усмихна.
— Мислехме си, че сме много умни — обясни Сененмут сухо. — Изглежда обаче, има и друг предател в Тива. Човек, когото наричат Хиената. В писмото на Уанеф се споменаваше, че бил по-надежден от Уени…
— Амеротке — гласът на Хатусу стана заповеднически. — Искам си обратно ръкописа на Синухе и Славата на Анубис. Искам да се присъединиш към Сененмут в преговорите. Искам да разследваш убийствата и внимателно да заловиш престъпника. Внимателно, за да не могат онези нахални пратеници на Тушрата да си намерят основание да се ометат от тук под предлог, че не са в безопасност… — Хатусу протегна ръка. За Амеротке не оставаше друго, освен да коленичи и да целуне боядисаните в зелено нокти.
Тя му се усмихна и рече по-меко:
— Разчитам на теб, приятелю.
После излезе. Амеротке стана. Сененмут го потупа по рамото.
— Имаме още един час. Искаш ли да видиш мъртъвците?
Съдията се съгласи и последва везира обратно в залата на балсаматорите. Първо огледаха тялото на танцьорката. Без съмнение младата жена е била много привлекателна — красиво лице, изваяно тяло с тънка талия и дълги мускулести крака, каквито имат танцьорките. Сега балсаматорите бяха отнели почти цялата й красота. Амеротке почувства тъга. Такава хубост и младост, угасени като пламъка на свещта.
— Каква е причината за смъртта?
Плешивият лекар поклати глава.
— Очните ябълки бяха изпъкнали — той издърпа единия клепач и потупа брадичката. — Устата и гърло то бяха много сухи, сякаш е пила отрова — вдигна едната ръка и я остави да падне. — А и мускулите са схванати, сякаш е била ухапана от змия, от силно отровна змия.
— Открихте ли рана от такова ухапване?