Навлязоха в бедняшкия рибарски квартал.
Продължиха нататък покрай нощните търговци, които се стичаха към града. Излязоха на главния път и постепенно хората започнаха да оредяват. Отминаха лабиринта от тесни улички в предградията и най-накрая се оказаха навън, сред откритата природа. Светлините на Некропола примигваха и трептяха от другата страна на Нил. Звуците отслабваха все повече. Шуфой поднови тананикането на някаква любовна песен, а Амеротке потъна в мисли за случилото се през деня. Едва когато джуджето уплашено го стисна за ръката, той чу стъпките зад тях. Обърна се бързо — успя да различи пет-шест фигури, безформени в тъмнината.
— Какво има? — извика Амеротке. — Следите ли ме, или просто искате да минете?
— Не, господарю Амеротке — пристъпи напред главатарят.
Съдията пое дълбоко дъх, за да сдържи надигащата се в гърдите му паника. Всеки път Норфрет го предупреждаваше за тези разходки до дома нощем, като настояваше да си вземе охрана или поне Асурал да го пази. Амеротке винаги отказваше. Сега обаче му се искаше да не бе проявявал такова лекомислие. Шуфой стоеше скрит зад масивното му тяло, но бе извадил от торбата си назъбена кама.
— Не искаме да ти причиним зло — обади се друг глас. — Ние сме децата на Нил.
Амеротке се поотпусна. Така наричаха добре организираната гилдия на хората, които почистваха реката, хранеха свещените крокодили и почитаха Секмет разрушителката — богинята с тяло на лъв. И все пак остана нащрек, защото бе чувал слуховете, че децата на Нил примамват корабите чак до песъчливите брегове, нападат ги и ограбват стоката им, а оцелелите принасят в жертва на кръвожадната си богиня. Сега мрачните фигури се приближиха и Амеротке видя, че са облечени в необработени крокодилски кожи, а на главата си имаха шапки във формата на ибис, крокодил, хипопотам или змия: все твари, които живееха по бреговете на Нил. Главатарят беше нисък и набит. Едното му око беше наполовина затворено от зловеща рана, а останалата част от лицето му бе обезобразена от огромен белег. Вонеше на пот, тиня и риба. Пристъпи още напред и се поклони.
— Господарю Амеротке, простете, че ви спираме така насред пътя, вместо да се обърнем към вас в Залата на двете истини, но стражата никога не би ни допуснала в храма на Маат… Смятат ни за нечисти. Забранено ни е да влизаме в свещени места. Затуй се осмелихме да ви причакаме…
— Какво искате? — Амеротке се стараеше гласът му да звучи спокойно.
— Имаме малко информация, която бихме могли да ви продадем…
— Говорете, а аз ще преценя колко струват сведенията ви!
— Става въпрос за две неща. Ние извадихме тялото на Синухе Пътешественика от Нил. Познавам го отдавна, често ми разказваше къде е ходил и какво е видял. Говорил ми е за онова място, откъдето извира Нил, в центъра на земята… — водачът забеляза нетърпението на съдията и бързо добави: — Та думата ми е, че го познавам добре, и мога да заявя, че Синухе никога не е обръщал особено внимание на облеклото си. Когато го намерихме, крокодилите бяха направили тялото му на пихтия, но все пак забелязах нещо…
— Че е облечен в най-хубавата си роба и е с много скъпи сандали, нали? — довърши вместо него Амеротке. — За това няма да ви платя.
Главатарят подсвирна от учудване:
— Ама и вас си ви бива! Възхищавам ви се, господарю…
— Какво е второто сведение? — прекъсна го съдията.
— Сутринта, в която Синухе беше разкъсан от крокодилите, един от моите хора забелязал самия бог Анубис да се разхожда близо до стария храм на Бес…
— Боговете не ходят — сряза го Амеротке.
— Всъщност… не точно бог — обади се един от групата. — Май беше жрец, носеше дълга кожена роба и черна маска, нали знаете, с глава на чакал… — после човекът се обърна към другарите си и тихо им каза нещо на рибарския си диалект.
— Чух те — обади се Шуфой. — Каза, че не била точно като маската на Анубис.
Водачът се приближи до него.
— Дребни човече, нос нямаш, но слухът ти е доста остър. Точно така. Моят човек каза, че е ходил до Оазиса на палмите — мъжът се ухили в мрака. — Добре де, достатъчно близо. Митанийските жреци носят такива маски.
— Това ли е всичко? — попита съдията. Главатарят кимна. — Няма да ви платя — заяви Амеротке, — но още утре ще наредя да изпратят дарове за храма на вашата богиня… — още не беше изрекъл думите си, и странните фигури изчезнаха в мрака. Амеротке въздъхна с облекчение и попита излезлия иззад гърба му Шуфой: — Е, приятелю, какво ще кажеш? Синухе се е нагиздил, за да се срещне с някой важен митанийски благородник с маска. Но защо чужденецът е криел лицето си?