— За да го вземат хората за свещеник от храма на Анубис!
Амеротке потри ръце, когато лекият ветрец изсуши потта, която бе избила по тялото му. Изведнъж осъзна колко е уморен и гладен. Хвана Шуфой за ръка и двамата продължиха в тъмнината. Появи се светлина. Минаха покрай високите стени на няколко богаташки къщи и навлязоха в района на високопоставените тиванци. Навсякъде цареше разкош — къщите бяха разположени близо до Нил, имаха канализация и система за напояване, но бяха сигурно защитени от наводненията при разливите. Най-после стигнаха до дома на Амеротке. Шуфой потропа на портата и извика високо името на господаря си. Една странична врата се отвори и съдията потъна в уюта на градината си. Продължи напред покрай красиво оформените и добре поддържани лехи с цветя и зеленчуци. Най-после покой! Маслените лампи хвърляха мека светлина, входният коридор на къщата ухаеше на тамян и сандалово дърво, слугите го чакаха с леген, кана вода и чист ленен пешкир. Съпругата му го посрещна с чаша охладено бяло вино. Беше облечена в бяла прозрачна роба, а раменете й бяха наметнати с бродиран шал. Босите й крака безшумно стъпваха по лакирания под и точно когато стигна до съпруга си, огърлицата около врата й изведнъж се скъса и се пръсна по пода. Тя не обърна внимание на това, а се повдигна на пръсти и целуна Амеротке по челото. После прекрасните й устни се разтеглиха в усмивка.
— Поздрав за съдията на фараона! — прошепна тя. — Най-мъдрият човек в Тива!
Той обхвана лицето й с ръце и я целуна по устните.
— Поздрав за Норфрет, богинята на ласкателствата!
Ахмазе и Кърфей влетяха с трясък в стаята, сграбчиха Шуфой и изчезнаха. Веднага настана суматоха — слугите се разтичаха да подготвят вечерята, Норфрет се опита да каже на Амеротке, че треската на Ахмазе изведнъж е изчезнала, че едно от кучетата е скочило в езерцето с рибките, че тя не може да разбере сметките на пчеларя. После, по време на вечерята, синовете им не спряха да бърборят и да се шегуват с джуджето и едва накрая, когато цялата къща утихна, съпрузите останаха насаме на покрива на къщата и Норфрет се възползва от възможността да научи какво се е случило през деня.
— Чух разни приказки — кокетно сведе поглед тя, — че митанийските жрици били много изкусни в любовта…
— Празни приказки — разсърди се Амеротке. — Не знам дали са добри в любовта, но знам, че са изключително изкусни в коварствата и в кръвопролитията. Освен това са твърде войнствени. Не бива да забравяме, че има реална опасност да нападнат Тива… И за да предотвратим това, ще трябва да остана за известно време в храма на Анубис…
Норфрет потрепери и придърпа шала около раменете си.
— Защо? Ще участваш в преговорите ли? — тя изглеждаше разтревожена. — Хайде, разкажи ми! Може да ти помогна с женска проницателност…
Амеротке се облегна назад на канапето и рече сериозно:
— Храмът на Анубис сега е място, изпълнено със смърт… — съзря, че уплахата в очите на съпругата му бързо отстъпи място на любопитството. Норфрет явно гореше от нетърпение да чуе подробностите. Реши да не я дразни повече и продължи: — Започнало се е с няколко мистериозни отравяния… На животни и риби. После една танцьорка е била открита мъртва в един от градинските павилиони. Няма следи да е приемала отрова с храна или вино, но лекарят, когото смятам за доста способен и опитен, е сигурен, че на момичето е била дадена някаква много силна отрова. Освен нея днес открихме Снерфу, един от митанийските пратеници, убит по същия начин. Беше в стаята си, заключена отвътре и със здраво залостени прозорци. Отново не е ясно как е приел отровата и как е било извършено убийството… — Амеротке замълча и се загледа към панорамата на нощния град. — При това нямам и най-малка представа, защо са били убити — замислено добави той. — А има и два други случая. Нали си чувала за Синухе Пътешественика?
— Разбира се! Кой не е слушаш невероятните му истории…
— Очевидно той е посетил разрушения храм на Бес надолу по Нил. Бил е убит, а тялото му — хвърлено в реката. Трупът е бил разкъсан от крокодилите, преди децата на Нил да го извадят. Всички знаят, че Синухе беше написал книга за пътешествията си. Явно доста хора са се опитвали да се докопат до нея, щом дори от Дома на среброто са му предложили торба злато, ако им я продаде. Божествената Хатусу лично е поръчала на писарите в царската съкровищница да сключат сделката. Но явно Синухе е предпочел друг купувач. Уредил си е среща с него. Някоя важна особа, заради която си е струвало да облече най-хубавата си роба и да обуе най-скъпите си сандали…