В този миг младата танцьорка в един от градинските павилиони все още бе изпълнена с живот. Косата й беше обилно напоена с благовония и посипана с пайети, а гъвкавото й голо тяло се виеше изкусно в ритъма на песента. Тя хвърля бърз поглед към клиента си. Дали е митаниец? Мъж или жена? Виждаше само старателно обвитото му с надиплена бяла роба тяло, защото главата и лицето му бяха скрити зад ужасяваща маска на чакал. Хесетката беше една от най-добрите танцьорки и куртизанки в храма. Владееше до съвършенство изкуството на любовта с мъже и с жени, можеше да докара и най-неподатливия си клиент до върховен екстаз. Само че сега човекът с маската оставаше сляп и глух за старанието й. Тя спря.
— Щастлив ли си? — прошепна към клиента зад маската. — Какво има? Не ти ли харесвам? Не ти ли доставям удоволствие? — почувства как струйка пот се стича по врата й. Вече бе танцувала и пяла достатъчно време, а нямаше никакъв резултат. Човекът с маската не я окуражи, не й изръкопляска, не я подкани с дума или с жест да го придружи навън в тъмнината на храстите, за да се отдадат на любовни ласки. Изпита леко раздразнение, че дори и сега не благоволяваше да й отговори.
— Изморих се… — рече тя, като се опита гласът й да прозвучи закачливо и приканващо. — Денят отдавна отмина. Нима искаш да останем тук? Нека идем под някоя смоковница? Там е прохладно… Ще си легнем…
— Ти ще си легнеш… — прошепна гласът.
Танцьорката отстъпи назад. В този тон имаше нещо, от което по гърба й полазиха студени тръпки. Чу дълга въздишка и миг по-късно усети пронизваща болка. Какво беше това? Стоеше като вцепенена. После бавно сложи ръка на корема си. Дали не е била отровена? Понечи да избяга, но вече умираше. Почувства ужасна тежест в гърдите, странна пяна се надигна от гърлото й. Последното нещо, което чу, бе как някой отброява, а после се строполи. Известно време тялото й продължи да потръпва. Едва когато издъхна, убиецът й спря да отброява, стана и се насочи към трупа.
Синухе Пътешественика спря и се загледа отвъд Нил. Водите на реката бяха придошли и наводнили цялата равнина. Разливът бе изключително обилен и обещаваше добра реколта. Сега реката лежеше като огромна лъщяща змия, която лениво се припича на слънце. Обветреното лице на Синухе се разтегли в усмивка. Той стисна здраво кожената си торба — свитъкът с папируси вътре бе цяло съкровище. Десетките страници описваха натрупаните впечатления и познания от многобройните му пътувания из познати и непознати земи и води. Синухе зърна една бойна галера с развято платно на бели и зелени карета, която пореше реката. Капитанът стоеше на издигнатата платформа на кърмата. В близост до брега се виждаха и няколко рибарски лодки. Синухе затвори очи и вдъхна сутрешния бриз. Замириса му на риба и водорасли. Долови и слаб лъх на масло и човешка пот. Сведе глава и погледна пред себе си. Днес бе обул най-хубавите си червени сандали и бе надянал красива ленена роба. Дори беше избръснал почернялото си от слънцето лице и бе подстригал косата си. През цялото време бръснарят не млъкна — разказваше му духовити истории, споделяше градските клюки, опитваше се да спечели благоразположението му. Защото всички го познаваха. И всички го харесваха. Или поне обичаха да слушат разказите му. Беше им интересен нали бе видял целия свят! По времето на предишния фараон, покойния съпруг на сегашната царица Хатусу, Синухе бе пътувал отвъд Четвъртия праг, отвъд Нубия — през тъмните непроходими джунгли на юг. Беше се бил с диви племена, които имаха обичая да изяждат пленените врагове или да ги подлагат на жестоки мъчения пред дървени идоли със зловещи усмивки. Освен това беше ходил и на изток, в Пунт3, откъдето се бе сдобил с безценни билки и невиждано красиви златни бижута. Бе прекосил и Червените земи на запад от Тива — познаваше бедуините и обитателите на пустинята, беше се бил с кръвожадни либийски племена.
Дори бе плавал на север през Безкрайната зелена вода, онова огромно море, в което се вливаше Нил. През всички тези години бе срещал много хора — мъже, които описваха заледените земи на север (как няма да са заледени, щом са лишени от животворния дъх на Амон?), моряци, които познаваха дивите океани на запад (защо боговете са изсипали толкова вода на едно място и толкова пясък на друго?), пътешественици, които бяха посетили екзотичните държави на изток, населявани от дракони и чудовища…
3
Древна държава в Източна Африка, наричана от египтяните Страната на боговете заради богатствата й. — Бел.прев.