— Тогава къде са труповете? — още докато изричаше това, Шуфой замръзна. Изтича в градината и коленичи до зеленчуковата леха. Започна да рови пръстта и направи знак на Пренхое да му помогне. Скоро откриха плиткия гроб. Трупът на Ая с подгизнала от кръв нощна роба лежеше до кучето с премазан череп. Пренхое се обърна и повърна. Шуфой се изправи на крака разтреперан. Погледна към къщата. Имаше ужасното предчувствие, че никога вече няма да види Белет и Сели. Приближи се до Пренхое и го потупа по рамото.
— Жалко, че убихме онези двама грозници — каза му той. — Сега нямаше да гадаем къде са отвели нещастния ключар. Печките са студени, значи на падението е станало през нощта… — Пренхое само подхълцваше. Джуджето продължи да разсъждава на глас: — Оставили са двама от бандата, за да ни причакат… Явно са разбрали, че Белет очаква гости. И всичко това означава, че планираният обир ще се случи много скоро… Може би още тази вечер… Иначе защо ще ги е грижа дали и кога някой ще открие, че Белет и Сели са изчезнали? — Шуфой поклати недоволно глава: — А може дори да обвинят приятелите ми за престъплението… Но, от друга страна, щом ни причакаха само двама главорези, значи бандата не е голяма и не могат да си позволят да оставят повече… М-да! Мисля, че е време да посетя някои свои стари познайници в селото на „носорозите“. А ти, Пренхое, иди да доведеш Асурал и неколцина от хората му. Тялото на Ая трябва да бъде погребано подобаващо.
Писарят нямаше нужда от подкана. Искаше да се махне час по-скоро от тази къща, осеяна с трупове. Шуфой изчака, докато приятелят му излезе, а после претърси мястото от горе до долу. Не откри нищо, освен едно малко ковчеже под леглото. Издърпа го и вътре намери привързани с панделка писма между Белет и Сели и един опърпан жълтеникав свитък. Дребосъкът разви внимателно свитъка — беше част от молитва, написана от бащата на Белет, Лахет. Първите няколко стиха се отличаваха с красив стил и обработен калиграфски почерк, но продължението издаваше полуграмотен и грубоват автор. Сякаш двама различни мъже бяха писали върху този папирус:
Молитвата продължаваше с възхвали за Озирис, но всъщност истинската й цел беше хитроумно да изтъкне онова, което Лахет бе постигнал през живота си. Шуфой въздъхна, пусна я обратно в ковчежето и го избута под леглото. Огледа се. В единия ъгъл върху красива маса от акациево дърво стоеше статуя на Анубис. Джуджето се приближи до нея и затвори очи. Отправи мислена молитва към бога да закриля приятелите му. Стана и отвори очи.
Какъв ли обир бяха планирали похитителите на Белет и Сели?
Тринадесета глава
В Залата за отсъждане Анубис претегля душата на починалия с перото на истината
Амеротке седеше на покрива на къщата си. След като изнесоха саркофага на Бения от гробницата на Тутмос, хората на Хатусу се върнаха в Тива в ранния следобед. Съдията се извини на царицата и Сененмут, че трябва да види семейството си, и пое към дома си. Митанийската делегация току-що бе пристигнала, така че преговорите едва ли щяха да бъдат подновени преди следващото утро. Освен това съдията беше обсебен от онова, което бе видял в царската гробница, и гореше от нетърпение да научи повече, да събере информация, да провери догадките и подозренията си…
Пред дома му го чакаше Шуфой. Още от пръв поглед Амеротке разбра, че се е случило нещо.
— Не искам да безпокоя господарката Норфрет — прошепна джуджето, — но Белет и Сели са били отвлечени. Слугинята им е била убита и погребана в градината. А нас с Пренхое ни нападнаха…
Амеротке го хвана за ръката и го отведе надолу по пътя към града. След като се отдалечиха, го накара да седне под едно тамариндово дърво, успокои го и го помоли да му разкаже какво точно се е случило в къщата на Белет. Когато Шуфой свърши разказа си, съдията го потупа по ръката и рече:
— Отлично сте се справили! Очевидно е, че Белет е бил отвлечен заради способностите му на ключар. Сели е взета като гаранция, че той ще мълчи. Не можем да предположим къде са ги отвели, но трябва да открием къде се готвят да нападнат! И кога! Само тогава ще успеем да спасим приятелите ти… — съзрял тревогата по лицето на дребосъка, съдията добави: — Разбирам безпокойството ти, но трябва да приемеш, че е твърде възможно никога повече да не видиш Белет и Сели. Засега нищо не можем да направим. Благодаря ти, че ме изчака тук. Щом влезем в къщата, не бива да споменаваме и дума за това. Норфрет не бива да научи…