Бакун се хвърли напред и веригите около тялото му издрънчаха. Пазачите го хванаха. Той скочи на крака, на лицето му се четеше безумен страх, но мълчанието в залата и шушукането на писарите му подсказаха, че не може да се надява на милост или съчувствие. Докато го отвеждаха, затворникът бълваше клетви и крещеше оглушително.
Амеротке се отпусна. Съдът се успокои малко по малко. Пренхое стана и отиде да провери големия воден часовник при портата към градините. Амеротке го проследи с поглед. Искаше му се да тръгне след него, да излезе навън, сред парковете на храма, да седне под някое дърво, където лекият речен бриз да отвее мрачните му мисли.
Асурал се върна, след като бе предал Бакун на отряд стражи. Началникът на храмовата стража много държеше на дисциплината и винаги носеше униформата си. Амеротке се чудеше как не се задушава в този кожен корсет и пола, а и с гьона на краката си, но добре осъзнаваше, че приятелят му по-скоро би получил слънчев удар, отколкото да наруши правилата.
Дойде време за следващото дело и съдията се помоли на Маат да го дари с мъдрост и търпение. Главният писар стана и обяви:
— Нека влязат тези, които дирят справедливостта на фараона!
Кедровите врати в далечния край на залата се отвориха и вътре пристъпи джуджето Шуфой, въоръжено със слънчобран и бастун. Дребосъкът беше облечен в най-хубавата си роба, а на краката си носеше нови сандали. Тази премяна бе твърде необичайна за личния слуга на Амеротке, тъй като той винаги държеше да изглежда беден, окаян и нещастен. Шуфой се приближи с помпозна походка и без да обръща внимание на тихия смях в залата. Само Амеротке не се засмя — всеки ден ужасно обезобразеното лице на Шуфой му напомняше за отговорността, която носеше като съдия, и за необратимостта на погрешно издадените присъди. Защото джуджето бе жертва именно на такава „съдебна грешка“, по силата на която му е бил отрязан носът, а после е бил заточен да живее в селището на белязаните по същия начин „носорози“ на юг от Тива. Амеротке бе проучил случая и лично се бе уверил в невинността на Шуфой. Затова — като компенсация за съдебната несправедливост — го бе взел за слуга в собствения си дом. Дребосъкът се оказа наистина незаменим, на него можеше да се разчита за събиране на всякаква информация и за изглаждане на дребни недоразумения, а също така за забавляване на двамата синове на съдията — Кърфей и Ахмазе. Освен това дребосъкът майсторски умееше да се превъплъщава в най-различни роли — вестител на върховния съдия, уличен мошеник, продавач на лекарства и амулети, оратор…
Сега Шуфой спря, падна на колене и докосна с чело пода пред стола на съдията. Милостива Маат, каза си Амеротке, моля те, дай ми сила да издържа и това представление! В този миг джуджето вдигна глава и му намигна. Амеротке отвърна с убийствен поглед.
— О, велики съдия на Тива — започна дребният мъж. — О, мъдрецо! Въплъщение на справедливостта на Маат! Любимецо на фараона! — дълбокият глас на Шуфой се издигна насред залата. — Висш жрецо на истината! Върховни…
— Стига толкова! — прекъсна го Амеротке. — Кажи за какво си дошъл?
Шуфой, с лице, застинало в маска на покорност и смирение, повдигна глава и протегна ръце в драматичен жест.
— Господарю! Пред вас е Шуфой, паж и незначителен слуга на великия…
— Започвам да броя — прекъсна го Амеротке, — ако до трийсет не си казал за какво си дошъл…
Шуфой забеляза предупредителния поглед.
— Тук съм от името на Белет и Сели — изрече бързо той. — Белет е много добър ключар, а бащата на Сели е майстор на папируси. Те искат да се оженят. Позволете да се явят пред достолепния ви…
Амеротке вдигна ръка и Асурал въведе една девойка в безупречна ленена роба и един младеж с вълнена туника, която стигаше малко под коленете му. Лицето му беше покрито с кожена маска. Един от стражите се приближи и му прошепна нещо и той махна маската. Амеротке затвори очи. По-рано младежът сигурно е бил красив, с широко мъжествено лице, но подобно на Шуфой носът му бе отрязан.
— Бил си осъждан? — попита Амеротке, без да обръща внимание на приглушения протест от страна на съда.
— Преди четири години — отвърна тихо мъжът. — Ключар съм. Преди време влизах в къщите и дюкяните на онези, на които продавах ключалки…
— Защо? — поиска да узнае Амеротке.