— Защото онзи ключ е специално изработен и единствен — все още озадачен отвърна Амеротке. — Не може да се направи копие…
— Не, не — едва сдържаше вълнението си Норфрет. — Не казвам, че е бил копие на оригиналния ключ, а само че е изглеждал като него. Защото металът, дръжката и формата на ключа могат да се повторят, но не и зъбците в края… Проверявал ли е някой дали ключът на врата на Немрат пасва на ключалката?
Амеротке пое рязко въздух.
— Не, никой не се е сетил да проверява… Значи според теб някой се е промъкнал в параклиса, убил е Немрат, взел е свещения аметист, сложил е друг ключ на връвчицата около врата му и си е тръгнал, като е заключил вратата след себе си? — и си отговори сам: — Възможно е, но това прави жреца едновременно жертва и съучастник на престъплението, защото излиза, че Немрат сам е отворил вратата на убиеца си…
— Точно така, господарю, точно така! — извика Шуфой. — Спомнете си какво каза Ловецът на крокодили за Немрат: дебел и сладострастен, добър познайник на всички Домове на удоволствията, любител на нежната женска плът…
— Ита? — възкликна Амеротке. Поклати глава: — Лекарят се закле, че няма следи Немрат да е имал полово сношение, преди да го убият…
— Не е задължително да му е позволила да я докосне… — обади се развълнувано Норфрет.
— Ами копието на ключа? — Амеротке се разпали.
— Много е лесно — обясни Шуфой. — Отиваш при някой ковач на сребро или бронз, показваш му рисунка и…
— Да, разбира се! — извика съдията и скочи на крака. Хвана Норфрет за рамената и я целуна страстно. — Ако някога се отвори още едно място за съдия в Тива…
— Не, благодаря — погледна го Норфрет със сериозни очи. — Не искам да пътувам в счупена колесница през самотната пустиня. Ще науча истината, драги ми съпруже! Рано или късно… — и излезе.
Амеротке затегна каишките на сандалите си.
— Хайде, Шуфой, да тръгваме! Вече знаем как е бил убит Немрат и откраднат аметистът. Трябва само да го докажем. Митанийците ще подпишат мира и ще си отидат. Не бива да позволяваме Славата на Анубис да си отиде с тях.
Портите на града бяха затворени, но нощният пазач ги пусна да минат през една странична врата. Скоро стигнаха до храма на Анубис, който сега тънеше в блажена тишина. Преддверията и залите бяха пусти. Амеротке помоли дежурния от храмовата охрана да доведе началника си Тетики, жреца Хети и жрицата Ита в светилището с огромната статуя. Мъжът се отправи да изпълни заръката, а съдията и Шуфой се настаниха в параклиса и зачакаха. Амеротке за пореден път огледа нишите и езерото. Осъзна, че за Уени би било много трудно да се скрие тук, да убие Немрат, а после и да избяга. В коридора се чуха стъпки. Хети, Ита и Тетики изглеждаха нервни и ядосани. Амеротке им каза да затворят вратата и да се настанят срещу него.
— Какво значи това? — протестира Тетики. — Собствените ми хора ме водят тук като престъпник!
— Не знам дали си виновен или не — кротко рече Амеротке и посочи с пръст Хети и Ита, — но тези двамата със сигурност!
— Не е вярно! — извика Хети. Ита седеше с ръце в скута. — Стига вече с тези обвинения! — проплака жрецът. — Това, че съм бил пред вратата, не значи, че непременно съм виновен…
— Очаквах да го кажеш — прекъсна го Амеротке. — Перфектна защита, нали? Бил си близо до местопрестъплението, но нищо не те свързва с него. Дори обратното. Трябва само да си мълчиш и да се правиш на невинен…
— Къде е доказателството? — обади се Ита.
— Всичко по реда си, драга. Сега ми кажете кога Уени се свърза с вас? Предложил ви е цяло състояние, нали? Трябвало е само да изпълните един прост план…
— Състояние ли? — възкликна Хети. — Че откъде Уени ще намери цяло състояние?
— От митанийците, които с удоволствие биха се докопали до аметиста, за да унижат божествената Хатусу. Уени беше митанийски шпионин. Дошъл е при вас с готов план, нали? Нека го кажа направо — знам за ключа! — Хети пребледня. Ита преглътна с усилие и погледна изплашено настрани. Амеротке продължи безмилостно: — Чиста работа! Открадвате аметиста и даже няма да се наложи да го продавате. Само да го дадете на Уени и да си получите тлъстото възнаграждение. После изчаквате няколко месеца, докато нещата се уталожат. Хети нямаше да е първият жрец, който напуска храма и отива някъде другаде… — после съдията сниши глас: — Видях трупа на Немрат, готов за погребение. Дали неговата Ка9 е тръгнала към Далечния хоризонт?
9
В египетската митология душата има три проявления: Ах, Ба и Ка. Ах е свръхестествената сила, присъща на душата (в битието или в отвъдното) при определени условия. Ба е „материалната“ и материализираната душа, която продължава да живее и след смъртта, а Ка е духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев.