— Или пък е останала да търси справедливост тук, в този храм, а, Хети? Огледай се, виж как танцуват сенките! — Амеротке сграбчи жреца за рамото. — Виждаш ли статуята на Анубис? Един ден, може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще минеш през залите на отвъдното, ще застанеш пред боговете и ще признаеш престъплението си.
Хети тръсна рамо да се освободи.
— Какво престъпление? — възрази той. — Какво доказателство имате?
— Знаеш ли какво е наказанието за убийство, светотатство и кражба? — каза предупредително Амеротке. — И двамата с Ита ще застанете пред мен в Залата на двете истини и ще бъдете осъдени на смърт. Войниците ще ви отведат насред Червените земи, ще ви измъчват или ще се позабавляват с вас — и с двамата! — натърти съдията. — После ще ви накарат сами да изкопаете дълбоки ями в пясъка и ще ви погребат живи… — по лицето на Ита изби пот. — Ще ви погребат, а отгоре ще сложат тежки камъни. Пясъкът ще напълни носа ви, устата, очите… Ще почувствате изпепеляващ огън и вледеняващ студ… Дори и да успеете да си измъкнете, в което се съмнявам, като гледам колко крехка е Ита, но дори и да успеете, ще откриете колко гладни и отчаяни са лъвовете и хиените в пустинята, защото митанийците са избили всичкия дивеч. Да, лъвовете веднага подушват страха ти… Даже сигурно ще дойдат и ще се опитат да ви изровят… — Ита разтриваше ръцете си, сякаш замръзваше от студ. — Някога виждали ли сте как група лъвове изравят гроб от войната? Остават при дупката по цели дни…
— Престанете — прекъсна го Хети. — Нямате никакво право… — и се изправи.
— Имам, и още как! — отговори Амеротке. Погледна капитана на стражата, който седеше неподвижен като статуя. Изглеждаше изплашен, но Амеротке усещаше, че е невинен. — Хети, седни! Ти, Тетики можеш да излезеш навън, но не се отдалечавай. Ако Хети и Ита излязат без мое разрешение — Амеротке разпери длан, за да покаже пръстена на Хатусу, — веднага да бъдат екзекутирани! — Тетики стана. — Преди да излезеш — спря го съдията, — ми кажи само още едно нещо. Ти си бил на пост в нощта, когато Немрат беше убит, нали?
— Да, господарю.
— Докато обикаляше галериите, забеляза ли Хети да е напускал поста си?
— Не, господарю!
— А Ита донесе ли му храна и питие?
— Видях я да идва, а после и да си тръгва.
— Но когато си я видял да се връща, тя е носела кана, нали?
— Да, точно така! — отвърна капитанът на стражата.
Амеротке се усмихна.
— Не е ли трябвало да остави каната при Хети?
Тетики кимна.
— Да…
— Ти беше споменал за някакви истории, че подчинените ти били срещали самия Анубис да се разхожда из храма…
Войникът се усмихна леко и поклати глава.
— Вероятно са видели някой жрец — отвърна засрамен той, — с маска… Понякога се случва.
— Моля те, разпитай пак твоите хора — рече Амеротке. — Кажи им, че искам точно описание на това, което са видели. Особено ръцете на… хм… божеството. — Тетики се поклони и излезе. Амеротке изчака, докато капитанът затвори вратата след себе си, и се обърна към останалите: — Възнамерявам да докажа — каза той без вълнение, — че и двамата сте убийци. О, Ита, ти си толкова хубава с тази дълга коса и гъвкава походка… Сигурно доста мъже копнеят да те пъхнат в леглото си?
— Аз съм жрица. Защо ме обиждате?
— Ти си убийца — отвърна Амеротке рязко. — Това, че Уени е тикнал ножа в ръцете ти, не те оправдава. Той ти даде онази кама с озъбената кучешка глава на дръжката, нали? А Немрат е бил доста похотлив, отдавна те е желаел, нали, Ита? Ти обаче само си примигвала с красивите си очи и си казвала, че сърцето ти принадлежи на Хети. Накрая апетитът му е бил напълно изострен и ти, Хети, си се съгласил да си поделите хубавата Ита. Но си му поставил условие никой да не научи за подялбата… — Амеротке замълча. Нямаше никакви доказателства. Надяваше се само, че упоритостта на тези двама убийци най-после ще се сломи. Погледна отново към жреца и продължи: — Да, точно така. Настоявал си Немрат да запази в пълна тайна новото си завоевание. Глупавият дебел сладострастник плати ли ти, а, Хети? Още не съм се срещал с върховния жрец на храма, но съм сигурен, че регистрите в Дома на среброто са документирали как Немрат е изтеглил значителна сума в някой от дните преди смъртта си… — двамата обвинени започнаха да се въртят, сякаш не можеха да си намерят място. — Добре — прошепна Амеротке, — мисля, че вече напредваме! Хети и Ита получават цяло състояние, а Немрат може да се позабавлява с Ита, но как и къде? Така Хети измисля невероятен план. Докато Немрат е на бдение в светилището на Анубис, Хети пази отвън, а Ита идва уж за да донесе храна и вино на Хети. Двамата чукат на вратата. Разбира се, внимават наоколо да няма някой от стражата. Немрат едва сдържа похотта си. Не може да повярва на късмета си. Ще легне с Ита. Тя ще прекара нощта в обятията му, нищо, че е забранено, нищо, че е пред очите на бога. През свещеното езеро е сложен импровизиран мост. Ита се вмъква вътре. Мостът е махнат и Немрат заключва вратата. Това, което Немрат не знае, е, че Ита носи камата на Уени и няма никакво намерение да се люби с жреца…