Лицето на Ита вече беше плувнало в пот. Непрестанно попиваше шията си. Хети гледаше към Амеротке с убийствен поглед. Шуфой стоеше като омагьосан и слушаше господаря си.
— Все още чакам доказателството! — изръмжа жрецът.
— А, да, разбира се, скоро ще стигнем и до него — отвърна Амеротке. — Имаме предостатъчно доказателства. Защото Немрат не се е сдържал и се е похвалил какво ще се случи…
— Невъзможно! Той се закле… — Ита затвори очи.
— Глупачка! — просъска Хети.
— Нека първо да завършим възстановката на убийството! — рече спокойно Амеротке. — Както казах, Немрат е очаквал Ита с неописуемо вълнение. Подредил е възглавниците за любовното ложе. А тя се е приближила до него и е забила камата дълбоко в сърцето му. С един-единствен смъртоносен удар. Немрат е умрял само за няколко секунди. Ита взема Славата на Анубис, почуква на вратата…
— Но ключът? — възкликна Хети. — Мостът не беше пипан…
— О, има още няколко подробности, които не съм разкрил. За моста заслугата е твоя, Хети. Предполагам, че си импровизирал с някоя дъска, от която бързо си се отървал впоследствие. Достатъчно е само да кажа, че Ита е използвала каменния блок, за да отключи вратата. После е подменила ключа на връвчицата около врата на убития, излязла е, двамата сте заключили отвън с истинския ключ, а Ита е отнесла аметиста в каната, с която ти е донесла вино. И сега стигаме до последната и най-опасна част от престъплението ви. На сутринта се налага вратата към светилището да бъде разбита. Настъпва объркване, Немрат е мъртъв, свещеният аметист е изчезнал. Никой не се сеща да провери ключа. Особено след като той все още си виси на гърдите на Немрат. В цялата паника никой не се интересува пасва ли този ключ в разбитата ключалка на вратата. Хети използва суматохата и сменя копието с истинския ключ. Така мистерията вече е пълна. Сигурен съм, че ще намеря още доказателства, рано или късно ще се добера до ключаря, направил копието, ще намеря дъската, която сте използвали за мост, ще обърна храма с главата надолу, докато не ви принудя да си признаете! — Амеротке се изправи и ги погледна. — Ще ви дам малко време, за да си поговорите.
— Какво има да си говорим? — протестира Ита, като се оглеждаше наоколо. — Вие отсъдихте, че сме виновни, и сега ще умрем.
— О, не! — усмихна се Амеротке и седна отново. — Имате късмет! Това, което божествената Хатусу иска в този случай, не е въздаването на правосъдие и изпълнението на смъртната присъда, а връщането на аметиста. Защото Немрат сам е виновен за смъртта си. Ако си признаете и ми дадете Славата на Анубис, за да го върна на мястото му, ще се застъпя за вас пред фараона и ще издействам присъдата ви да бъде смекчена. И на двама ви ще бъде разрешено да напуснете Тива с дрехите, които са на гърба ви. Ще можете да вземете по едно оръжие и торба с храна и вода. Къде ще отидете и какво ще правите, е ваша работа, само няма да можете да се връщате в Тива. Ще сте прокудени завинаги и ще ви е забранено да служите в който и да е храм в Долен и Горен Египет! — Амеротке се наведе към тях. — Помислете си — каза той внимателно. — По-добре е, отколкото да се задушите до смърт насред Червените земи…
Стана и направи знак на Шуфой да го последва. Излязоха от светилището. Тетики и стражите стояха отвън в коридора. Началникът на храмовата стража побутна един дребен войник да се приближи към съдията.
— Господарю — Тетики коленичи и сведе глава, — този пазач е видял маскирания жрец — после се обърна към младежа и го подкани: — Разкажи на господаря Амеротке онова, което ми каза за Анубис!
— Не съм видял нищо — изпелтечи мъжът. — Може би е било сън или игра на светлината… — погледна бързо към колегите си в дъното на коридора.
Амеротке му се усмихна благосклонно:
— Ако наистина си видял това, което ме интересува, ще бъдеш награден. Не искаш да ми кажеш, защото другите ти се подиграват, нали? Да, ама съм сигурен, че и те са го виждали. Но само ти ще бъдеш похвален пред божествената…