— Но нали вие щяхте да видите белега на коня… — възрази Мареб.
— Не, не. Доколкото разбирам, стреличките са на половината на кутрето ми. Хатор падна на лявата си страна, значи си го уцелил точно отляво, където стоях аз — Амеротке изгледа гневно вестителя. — Останалото ти е известно, нали?
— Нямате доказателства!
— Точно тук грешиш — Амеротке успя да овладее твърдостта на гласа си. — Везирът Сененмут — излъга той — е изпратил ескадрон от колесници да претърси целия район. Един лъв е умрял от отровата, а сред костите на конете капитанът е намерил една стреличка. Каза, че и преди е виждал такива…
— Това е лъжа. На мен ми казаха…
— Какво ти казаха? Да не би Уанеф да те е уверила, че няма никакви следи от покушението? — завърши Амеротке. — Сигурно в крайна сметка тя е минала по същия път на идване към Тива…
Мареб само прехапа устни.
— Нима ще ме обвините, че съм убил и митанийските пратеници? — събра смелост да попита той.
— Разбира се, че си ги убил. Тушрата ги наричаше чакали…
Почукване на вратата прекъсна думите му. Влезе слуга, който обяви, че са пристигнали вестители за Амеротке. Съдията излезе навън, където го чакаха лекарят и Шуфой.
— Както вие казахте, господарю, митанийските пратеници са били мъртви още преди да се озоват в езерото — бързо изрече лекарят. — Открих малки следи от убождане високо на гърба им. Смъртта е предизвикана от някаква смес, която вцепенява мускулите и спира сърцето. И двамата са умрели веднага. Била е отровна стреличка, нали?
Амеротке кимна.
— А ти, Шуфой?
Дребното човече отвори дланта си и показа една такава малка стреличка с пера, дълга не повече от нокът. Върхът й бе остър като игла.
— Възможно ли е стреличка като тази да нанесе такива поражения? — обърна се съдията към лекаря.
— Да, господарю, ако върхът й е намазан с отрова, по-силна от отровата на кобрата…
— Точно това ми каза и търговецът, който ми я продаде — обясни Шуфой. После извади и малка черна тръбичка, изрязана и от двете страни. Амеротке я пое и я огледа внимателно. Отвътре дървото беше много внимателно издълбано и излъскано. — Мога да ти покажа как действа — предложи джуджето. Постави стреличката в отвора, прицели се в една статуя на лъв, духна и стреличката пъргаво излетя от тръбата. Не уцели статуята само с няколко милиметра. — Трябва ми още малко тренировка — обясни Шуфой. — Господарю — добави той, — разпитах внимателно из цяла Тива. Никой не знае нищо за Белет и Сели, но един мой познат, укротител на скорпиони, ми каза, че вчера по обед един от безносите купил десетина камили…
— Сега не мога да се занимавам с това — отговори Амеротке грубо. — Съжалявам, Шуфой, но ще трябва да почакаш.
След това се завъртя на пети и се върна в тронната зала на царицата.
Петнадесета глава
Анубис допускал до отвъдното само онези души, които били по-леки от перото на истината
Хатусу седеше като изсечена статуя, а Сененмут се бе облегнал на прозореца.
— Продължавай, Амеротке — изсъска царицата.
— От всички убийства — започна Амеротке, като седна срещу Мареб — най-безсмислено и жестоко е убийството на танцьорката в градинския павилион. Мислела е, че ще спечели благоразположението на някой важен гост или малко сребро, а ти си я убил, за да изпробваш колко бързо действа отровата.
— Ще умреш само заради това — обади се дрезгаво Хатусу.
— Гледа ли я как умира? — прошепна Амеротке. — Може би си броил ударите на сърцето, а после си взел стреличката и си изчезнал, нали? Разхождал си се из храма като призрак. Видели са те там и долу при реката. Убил си Синухе по същия начин, а също пазача на свещената глутница и, разбира се, митанийците…
— Ако съм бил техен приятел — каза Мареб едва разбираемо, — защо ще ги убивам?
— Преди всичко мисля, че ти харесва да убиваш. Не си много по-различен от Уени. Но да отговоря на въпроса ти: ние мислим за митанийците като за едно цяло. Само че, както всички знаем, съветът на Тушрата е разделен на два лагера. Уанеф, фаворитката, е привърженик на мира. Хитра е като мангуста и знае, че Митани отчаяно се нуждае от мир. Но не всички са съгласни с нея. Царството на Тушрата се състои от множество силни кланове: Снерфу, Менсу и Хунро познаваха единствено войната, нали, господарю Сененмут? — везирът кимна в знак на съгласие. — Та същите тези вождове са поискали да участват в мирната делегация, за да създават хаос и объркване. Тушрата също е имал тайни планове за тях. Възнамерявал е да се отърве от тези могъщи пречки, а след това да обвини Египет за смъртта на първенците си!