— Ловецът на крокодили — каза Хатусу.
— Да, и това е бил идеалният избор. Човек, който не чувства дълг към Египет и законите му. Разбойник, който може да ходи свободно нагоре-надолу по Нил, без да предизвиква подозрения. Мъж, който може да наеме крадци, да отиде до селото на „носорозите“ и да намери Белет. И най-накрая — заключи Амеротке, — човек, който няма нищо общо с царицата и с храма на Анубис.
Един пазач се приближи и коленичи:
— Имаме новини. Съгледвачите ни в долината докладваха, че има раздвижване…
Сененмут скочи веднага, Хатусу и Амеротке го последваха.
— Наредете колесниците да останат на място! — заповяда везирът. — Доведете нубийците. Да тръгнат веднага и възможно най-безшумно. Никой не бива да се измъкне.
Офицерите тихо инструктираха войниците си.
Всички започнаха бавно да се придвижват в бойна редица. Ескадронът с колесниците беше изтеглен по фланговете, за да отреже пътя на бегълците. Сененмут беше убеден, че има само един изход, през който крадците могат да се опитат да избягат — ако се покатерят по склоновете.
Амеротке вървеше в третата редица. Носеше бронзов шлем и беше взел сабя и щит. Шуфой също пожела да дойде, но Амеротке не се съгласи. Някъде в тъмнината се чу ръмжене на лъв, последван от острия писък на хиена.
— Не е ли странно как зверовете надушват пира още преди да е започнал — възкликна Сененмут.
Съдията стисна щита си по-здраво. Пълната луна се показа иззад облаците и окъпа пътя към долината в сребърна светлина. Скалите от двете страни на входа сега се виждаха съвсем ясно. Войниците вървяха все по-бързо, за да затворят капана. Колесниците останаха в тила. Щяха да се приближат едва когато сблъсъкът започнеше. Един съгледвач дотича обратно. Раздадоха се заповеди и войниците спряха.
От долината изскочи камила, чийто ездач удряше с все сила хълбоците й с камшик. Зад скалите се показаха няколко тъмни сенки. Хвърлиха мрежа. Камилата беше уловена и издърпана настрани. Дори от мястото си Амеротке можеше да познае какво се случва: щяха да издърпат камилата и да запушат здраво устата й, а с ездача й щяха да се справят мигновено. Чу се тих вик и движещите се сенки изчезнаха. Един от съгледвачите се качи на камилата, извика подобно на мъжа, когото току-що бяха убили, обърна се към долината и направи знак, че всичко е наред. Амеротке си пое рязко дъх. Ловецът на крокодили и шайката му едва ли бяха далеч. Всички погледи бяха вперени в изхода на долината.