— Кой от тях е Ловецът на крокодили? — попита тя. Съдията посочи водача. Хатусу подпря брадата му с върха на меча си и го накара да вдигне очи. Погледът му вече не беше толкова арогантен. — Проклет да си! — извика Хатусу. — Проклет да си в живота и в смъртта! Дано демоните на отвъдното да погълнат твоята Ка, дано никога душата ти не види друго, освен мрак!
От пленниците близо до Ловеца на крокодили се чу приглушено стенание. Проклятието на фараона беше тържествено и обвързващо. Ловецът на крокодили преглътна с мъка, а в очите му се появи умолителен поглед. Хатусу притисна меча към темето му и го насили да наведе глава. Когато челото му докосна земята, той изстена и падна на една страна, неспособен да запази равновесие. Докато войниците го вдигаха на колене, Хатусу отмина нататък. Остави пленниците и отиде при плячката. Свещените платнища бяха вдигнати и един жрец изброи какво е било взето. Малки статуи, фигурки, гривни, пръстени и преди всичко няколко от съдовете, в които се намираха останките на баща й.
— Могат да бъдат пречистени — прошепна жрецът.
— О, да, ще бъдат пречистени! — отсече Хатусу. — Сененмут, ти лично ще надзираваш пренасянето на всичко това в царския дворец. Да бъдат пазени денем и нощем!
В този момент откъм скалите изтрополя колесница и всички погледи се насочиха натам. Амеротке хукна натам и когато пристигна, войниците вече сваляха два вързопа на земята. Отрязаха въжетата и издърпаха наметалата, с които бяха увити Белет и Сели. Един пазач помръдна главите им и съдията видя ударите, които бяха превърнали задната част на черепите им в кървави дупки.
— Сигурно са издъхнали мигновено — каза войникът.
Шуфой се вмъкна в кръга около телата. Лицето му беше бледо на трептящата светлина на фенерите. Скръбта му беше безмълвна, а по сбръчканото му изморено лице се стичаха сълзи. Стоеше като дете и хълцаше. Амеротке отиде при него и хвана ръката му.
— Недей да тъжиш, Шуфой — каза Хатусу. — Ще наредя да занесат телата им в Тива. Жреците ще изпълнят ритуалите и душите им ще се отправят към Далечния хоризонт. Ще се моля баща ми да ги приеме в благословените поля. А ти, Шуфой — каза Хатусу с по-мек глас, — погледни лицето на царицата си! — Хатусу му се усмихна. — Ще дойдеш в Дома на милион години. Слушала съм за любовните ти стихове — дрезгавият й глас премина в лек смях. — Ще им съчиним музика и може би ще се съгласиш да ги пееш на моите прислужнички — усмивката й изчезна и тя се обърна към войниците: — Отнесете тези две тела. Жреците на Анубис ще платят разходите. А сега искам да покажа на тези бунтовници какво е правосъдието на фараона! — и се върна при колесницата си. Придружавана от Амеротке и Сененмут, тя мина през редиците на нубийците и спря пред пленниците. — Слушайте! — извиси се гласът й. — Чуйте присъдата на фараона! Вие сте осквернили и ограбили гробницата на баща ми, сина на боговете. Проклинам живота ви! Проклинам наследниците ви! Проклинам ви и в смъртта! Дано душите ви да не познаят нищо, освен вечна нощ и несекващо мъчение! — от групата на разбойниците се надигнаха стонове и плач. — Нека земята и небето бъдат свидетели на отмъщението на фараона! Ще умрете сега. Присъдата да се изпълни незабавно!
Амеротке видя как двама нубийци пристъпиха напред. Единият държеше тетива от лък. Спряха при първия затворник. Увиха тетивата около гърлото му и бавно го удушиха, а ужасните му стонове изпълниха зловещата тишина. После преминаха към втория. Амеротке извърна поглед настрани, понечи да запуши ушите си. Хатусу обаче внимателно следеше детайлите на всяка смърт. Когато екзекуторите стигнаха до Ловеца на крокодили, тя се намеси.
— Този го оставете! — извика тя. Нубийците минаха по-нататък. Най-накрая свършиха и се върнаха до водача на отряда. Хатусу хвана юздите на конете си, подръпна ги леко и се приближи напред. Спря пред Ловеца на крокодили. — За теб — извика тя със заплашителен глас — смъртта няма да е бърза! Да се отрежат ушите и носът му! Да се извадят очите му! Да бъде кастриран! — посочи към долината. — Изкопайте дълбок гроб на входа на долината. Погребете го жив, за да могат зверовете да намерят тялото му, а душата му да бъде взета от душеядците!
Ловецът на крокодили отвори уста, за да каже нещо, но екзекуторите го сграбчиха и насила наведоха главата му до земята. Хатусу направи знак на Сененмут да поеме юздите. Царската колесница се отдалечи в тъмнината.