— Вдигни преградата! Бързо я вдигни, па се върни при мене!
Ала щом Силвен вдигнал преградата, водата нахлула бясно, разбила яза и се втурнала бурно през пробива. Една огромна вълна отвлякла момъка. Дахута надала страшен писък, но не могла да помогне на годеника си.
Тогава я обхванал голям страх.
— Океанът си отмъщава — викнала тя и избягала при баща си в подземието на двореца.
— Скоро оседлавай коня! — рекла му Дахута задъхана. — Океанът разбива яза: всичко ще потопи. Той ме гони да си отмъсти.
Крал Градлон яхнал коня, а дъщеря му се качила зад него и го прегърнала през кръста. Когато напуснали замъка, повечето къщи на град Ис били потопени. Жребецът Морвак скачал от камък на камък. Приливът се усилвал — зад коня летели все по-високи и по-високи вълни. А някъде отдалеч се чувал страшен глас, като че ли хиляди бикове мучат.
Тоя глас уплашил Дахута.
— Татко — рекла тя разтреперана, — Океанът ме гони: той си иска годеницата. Спаси ме, татко! Отърви ме от него.
Дори Морвак се изплашил, като чул океанския рев. Той се изправил на задните си крака. Зад него прииждали все по-силни и по-силни талази, които се издигали дотам, че почнали да пръскат с пяна ездачите.
Градът вече не се виждал: гой бил потопен. Морвак препускал, колкото му сили държат, към едни високи скали, които стърчели надалеч: той минавал, бръз като буря, край остри канари, в които се удряли вълните — сякаш чудовища се борят помежду си.
Дахута се притискала все по-силно до баща си и викала:
— По-бързо карай, по-бързо! Още по-бързо!
Но изведнъж зад Градлон се чул глас:
— Крал Градлоне, тръсни от себе си злия дух, който те е стиснал!
Като чула това, Дахута впила нокти в бащиния си гръб и почнала да се моли задъхана:
— Не го слушай, татко! Аз съм ти родна дъщеря. Не хвърляй в тая водна бездна чедото си! Отнеси ме по-скоро оттук! Да избягаме накрай света.
Ала додето Дахута говорела това, баща й видял навръх една скала висок, сух човек, който гледал към него. Конят профучал като мълния край скалата, но кралят чул зад себе си отново гласа на високия мъж, гласа на праведника Гвенолий:
— Горко ти!
Той не знаел него ли заплашва призракът, или дъщеря му, обаче потреперал, като чул тия думи. За да не се удави в приливащото море, Морвак се покачил на една скала. С грива, настръхнала от ужас, конят гледал пред себе си, като че ли вижда нещо страшно. И наистина, под лунната светлина Градлон съзрял оная пропаст, дето ездачът с черния кон отнасял да хвърля жертвите на Океана, избрани от Дахута.
От кипящата бездна излизали един по един всички, които жестоката княгиня била погубила. Те заплашвали с ръце, викали я, борели се с вълните, за да стигнат до нея и да я грабнат.
— Отърви ме, татко! — молела се момата и си криела главата в наметалото на баща си.
Но Градлон гледал като омагьосан призраците и не можел да си дръпне очите от тях.
— Погледни там! — викнал той диво на дъщеря си.
И Дахута погледнала и видяла жертвите си. Отведнъж ръцете й се отпуснали, тя изгубила сили и паднала в бездната, преди баща й да успее да я улови.
Океанът тутакси се умирил. Вълните се отдръпнали, като отвлекли плячката си. Чул се звук на далечен водопад. Провидел се отново морският бряг с далечните останки от потъналия град. Конят препуснал с ездача си към град Кемпер.
Там и останал старият крал, уморен и отчаян, след като изгубил ония, които обичал. Той се оттеглил в един малък замък да скърби за Малгвен и Дахута. Край него обикалял Морвак, навел тъжно глава, цвилел и хапел всекиго, който мине.
Една сутрин старият крал умрял. Конят му подивял от мъка, прегризал въжето и избягал в пясъчната равнина.
Дълго след това селяните чували нощем от хижите си тропота на неговите копита, от които треперела земята. А през деня рибарите го виждали, че препуска по крайморския бряг и души пяната. Понякога се изправял навръх високите скали, гледал оттам бездната и цвилел жаловито.
И случвало се закъснял пътник, когато мине нощем край високата скала, където някога се издигал гордият дворец, да зърне Дахута, преобразена на русалка, как се къпе, а после излиза на пясъка и сяда — за да вчеше със златен гребен червените си коси.