— Сега ще поставим една кратка пиеса, Уили — обясни Маккафри с напевен глас. — Аз ще съм едновременно продуцент и режисьор. Ти ще бъдеш мой пръв помощник. Звездите на представлението ще бъдат малката Мелъди и нашият добър приятел доктор Алекс Делауер. Името на пиесата ще бъде — „Смъртта на един психолог“, с подзаглавие „Спипан на местопрестъплението“. Поучителна пиеса.
— Гюс…
— Действието е следното: Доктор Делауер, нашият злодей, си е спечелил реноме на състрадателен, чувствителен детски психолог. Но онова, което неговите колеги и пациенти не знаят, че не алтруизмът е казал решаващата дума при избора му на професия. Не, доктор Делауер е избрал да бъде детски психолог, за да му се намират дечица подръка по всяко време. За да може той на спокойствие да ги опипва с мръсните си ръце на възрастен. С две думи, той е един гнусен, пропаднал, деморализиран, извратен тип. Човек със сериозни психически отклонения, който няма да се спре пред нищо, за да задоволи низките си страсти.
Маккафри направи пауза, за да ме погледне. Въпреки лекия хлад по огромния му нос се стичаха капчици пот, а очилата му се бяха плъзнали ниско долу. Дишането му беше тежко и неравномерно. Челото му също бе лъснало от потта. Погледнах крадешком към 38-калибровия пистолет в ръката на Тауъл и се опитах да преценя трезво разстоянието между нас. Маккафри все пак ме забеляза, поклати глава и изговори негласно едно „не“, излагайки на показ едрите си зъби.
— Именно това е причината доктор Делауер да реши да се кандидатира за членство в Джентълменската бригада. Той посещава „Ла Каса“. Ние го развеждаме из дома. После го подлагаме на стандартното проучване и тестовете показват, че нашият доктор е негоден за членство в нашето благородно братство. Ние отхвърляме кандидатурата му. Бесен от това, че не е успял да се подсигури със свеж приток от детска плът, той буквално превърта.
Той замлъкна отново и преглътна шумно слюнката си. Мелъди се размърда в съня си.
— Той превърта — повтори „преподобният“. — Пържи се в собствен сос. Накрая не издържа и една нощ се промъква с взлом в „Ла Каса“ на лов за невинни жертви. В спалното помещение лежи само едно нещастно, болно от треска сираче. Извратеният доктор е загубил всякакъв контрол над себе си. Той изнасилва детето, буквално го разкъсва — аутопсията доказва неговата нечовешка жестокост. Но това не е всичко. Доктор Делауер решава да заснеме своето сатанинско деяние. Отвратително. Тогава детето се развиква, уплашено за живота си, и ние — аз и ти, Уил — се притичваме на помощ, тъй като по едно щастливо стечение на обстоятелствата сме се оказали наблизо. Спускаме се, за да помогнем на малката, но вече е твърде късно. Детето е мъртво.
— Ние гледаме с ужас и не вярваме на очите си. Тогава разкритият перверзник скача срещу нас с пистолет в ръка. Ние успяваме геройски да го повалим на земята. Следва кратка борба за оръжието, при която убиецът е застрелян по погрешка. Добрите печелят и в „Ла Каса“ отново се възцаряват спокойствието и справедливостта.
— Амин — казах аз.
Маккафри не ми обърна никакво внимание.
— Не е зле, а, Уил?
— Гюс, няма да се получи. — Тауъл отново застана между нас. — Той знае всичко… за учителката, за Гари Немет…
— Млък! Ще се получи и още как. Миналото е най-добрата прогноза за бъдещето. Дотук успявахме във всичко и нещата ще продължат да се движат в същата посока.
— Гюс…
— Млъквай! Не те моля да го направиш, заповядвам ти. Съблечи я!
Надигнах се на лакти и заговорих въпреки болката в подутата си челюст, като се опитвах да придам в движение смисъл на думите си.
— А какво ще кажеш за един по-друг сценарий, със заглавие „Голямата лъжа“? В него се разказва за един човек, който си мисли, че е убил жена си и детето си и това го кара да предостави живота си на един измамник и изнудвач.
— Затваряй си устата. — Маккафри тръгна към мен.
Тауъл застана на пътя му и насочи пистолета право към гърдите на облеченото в зелено тлъсто туловище. Мексикански пат — като по филмите.
— Искам да чуя онова, което се опитва да каже той, Гюс. Всичко е толкова объркано, толкова болезнено за мен. Искам той да ми обясни…
— Помисли — казах аз, говорейки толкова бързо, колкото ми позволяваше болката. — Ти провери ли дали Уили младши не е още жив? Не. Довери се на него. Той ти каза, че детето е мъртво. Каза ти, че ти си го убил. Но откриха ли всъщност тялото? Ти виждал ли си някога тялото?