— Може да се наложи да го шием — каза той. — Не бива да говори.
Понечих да изразя несъгласието си.
— Ш-шт — каза служителят.
Половин миля по-късно Майло ме огледа и поклати глава.
— Ама и ти си бил голям късметлия. Прибрах се в града преди час и половина и намерих бележката на Рик да ти се обадя. Обадих се в твоята къща. Теб, естествено, те нямаше, вдигна Робин. Беше се побъркала от притеснение. Имали сте уговорка за вечеря в седем, ама не би. Не било в твоя стил на педант да закъсняваш, затова, ако съм можел, да съм направел нещо. Освен това не пропусна да ме въведе в твоите нови разкрития. Нещо май не си се спирал на едно място, докато ме нямаше? Отбих се в участъка — в ден, в който съм в отпуск, за бога — и там заварих бележка, изписана с нелицеприятния почерк на Делано, нещо си там за Крюгер и още, че тръгвал към „Ла Каса“. Отскочих до апартаментчето на Крюгер, преминах успешно през твоята барикада и го намерих, омотан като теле от родео шоу и с изцъклен от страх поглед. Беше заприличал на абсолютен парцал. Разпя се, без дори да съм го помолил. Не е за вярване какво може да се постигне с малко, добре приложено насилие срещу цивилните, нали? Оттам звъннах на Дел и го спипах насред задръстване по магистралата за Пасифик Коуст.
— Нямах намерение да се правя на герой — успях да изломотя аз, — исках просто да измъкна детето…
— Млъкнете, ако обичате, сър — каза медицинският служител.
— Спокойно — каза ми Майло. — Справи се страхотно. Благодаря ти. Така по-добре ли е? Но не го прави отново.
Линейката спря пред входа на спешното отделение на болницата в Санта Моника. Мястото ми беше добре познато, тъй като точно в тази болница бях водил серия лекции за психологическия аспект на травмите у децата.
— Добре ли си? — попита Майло.
— Ъ-хъ.
— Хубаво. Оставям докторите да си свършат работата. Имам си един тлъст съдия за арестуване.
30.
Робин ме огледа — шевове тук и там, огромни отоци под очите — и се разплака. После ме прегърна, пусна ме, настани се удобно до мен и се зае да ме нахрани с предписаните от болничния диетолог супа и сода. Това продължи цяла вечност. Проблемът беше, че след това нервите й не издържаха и тя си го изля върху мен, задето съм постъпил толкова налудничаво и съм си рискувал живота с лека ръка. Закле се никога повече да не ми проговори, издържа около шест часа и после всичко си дойде на мястото.
Обадих се на Ракел Очоа, след като можех вече да говоря що-годе нормално.
— Здрасти — каза ми тя. — Звучиш странно.
Разказах й цялата история, като се придържах към краткия вариант заради болката.
Тя замълча за миг, после каза:
— Значи наистина са били чудовища.
— Да.
Последвалото мълчание накара и двама ни да се почувстваме неловко.
— Ти си мъж, който държи на думата си — каза накрая Ракел.
— Благодаря ти.
— Алекс… онази вечер… Аз не съжалявам. Замислих се после. Всичко това ме накара да осъзная, че може би е крайно време все пак да си потърся някого.
— Не забравяй, че заслужаваш само най-доброто.
— Аз… благодаря ти. И да се пазиш. Оздравявай бързо.
— Ще видя какво мога да направя по въпроса. Довиждане.
— Довиждане.
Следващото ми обаждане беше до Нед Бионди, който долетя на мига и ме разпитва цял следобед, докато накрая не го изритаха сестрите. Четох материалите му дни наред. Беше описал абсолютно всичко — „мексиканския период“ на Маккафри, убийството на Хикъл, Джентълменската бригада, самоубийството на Едуин Хейдън в нощта на неговия арест. Съдията бе налапал дулото на личния си пистолет, докато Майло го чакал да се облече. Всичко това изглеждаше като справедливо възмездие за деянията на „Негова Чест“ и Бионди го бе ударил на философски излияния.
Обадих се и на Оливия Брикермън, за да я помоля да се погрижи за Мелъди. Два дни по-късно тя й намери една възрастна бездетна двойка от Бейкърсфийлд, хора със завидно търпение и прилично състояние. Оказа се, че близо до тях живее една доста добра детска психоложка, която познавах лично от университета. Така вече можех да съм спокоен, че и Мелъди ще получи своя шанс в живота.
Шест седмици след превземането на „Ла Каса де лос Ниньос“ двамата с Робин се срещнахме с Майло и Рик Силвърман, за да похапнем в едно тихо, елегантно рибно ресторантче в Бел Еър.