Робин се обади.
— Да, Майло, тук е. Не, няма нищо. Давам ти го.
Подаде слушалката и се гмурна под завивките.
— Здрасти, Майло. Колко е часът?
— Три след полунощ.
Седнах в леглото и разтърках очи. Небето навън беше мрачно като катран.
— Какво става?
— Мелъди Куин. Превъртяла е. Събудила се с писъци. Бонита звъннала на Тауъл, той пък се обади на мен. Настоява да отидеш там, беше бесен.
— Майната му. Аз да не съм му чирак.
— Това ли да му кажа? Той е до мен.
— И ти ли си там? В нейния апартамент?
— Разбира се. Нито дъждът, нито мракът не могат да спрат служителя на обществото да изпълни своя дълг и прочее. Спретнали сме си малък купон. Докторът, аз и Бонита. Хлапето спи. Тауъл я е инжектирал с нещо.
— Има си хас.
— Хлапето се изпуснало пред майка си за хипнозата. Той иска да си тук, в случай че детето се събуди отново — да го рехипнотизараш или нещо от сорта.
— Скапаняк. Хипнозата няма нищо общо. Хлапето не може да спи заради цялата скапана дрога, която е наблъскал в организма й.
Само дето хич не бях сигурен в това. Тя наистина изглеждаше разтревожена след сеанса на плажа.
— Сигурен съм, че си прав, Алекс. Просто исках сам да прецениш дали да дойдеш, като се има предвид ситуацията. Ако искаш да кажа на Тауъл да си гледа работата, ще го направя с удоволствие.
— Чакай малко. — Тръснах глава, опитвайки да избистря мислите си. — Тя казала ли е нещо, като се е събудила?
— Хванах само финала. Казаха ми, че това й бил четвъртият път за тази вечер. Крещеше: „О, татко, татко!“. Положението ми се струва доста сериозно, Алекс.
— Идвам веднага.
Целунах спящата Робин, станах и намъкнах дрехите си.
Кадилакът се носеше с бясна скорост по крайбрежното шосе. Улиците бяха пусти, а паважът — влажен от падналата мъгла. Сигналните лампички по края на пристана приличаха на далечни ярки точици. По това време акули и други нощни хищници сигурно кръстосваха океана. Зачудих се какво ли зло се крие под черната лъскава повърхност на водата и колко ли изчадия адови бродят по сушата — скрити в алеите, зад кофите за смет, сред гъстите храсталаци, дишащи тежко, с горящи очи.
Докато шофирах, си развих нова теория за еволюцията. Злото също си има своя собствена изкривена интелигентност. Акулите, змиите с техните остри като игли зъби и всевъзможните слузести отровни твари не са отстъпили своето място на земноводните, влечугите, птиците и бозайниците. Един-единствен количествен скок е извел злото на сушата. Акулата се бе превърнала в изнасилвач, змиорката — в главорез, отровният паяк — в масов убиец.
Мракът сякаш ме притискаше с осезаема сила, настойчив и зловонен.
Когато стигнах до комплекса от апартаменти, Майло ме посрещна на вратата.
— Току-що получи нов пристъп.
Чух страшните звуци още преди да стигна до спалнята. Осветлението беше приглушено. Мелъди седеше в леглото си, телцето й бе вдървено от напрежение, а широко отворените й очи се взираха в пространството. Бонита седеше до нея. От другата страна бе застанал Тауъл, облечен с анцуг.
Детето се задъхваше като ранено животно, виеше, пъшкаше и се полюшваше напред-назад. Воят се извисяваше от време на време, след което преминаваше в крясъци. Тънкото й гласче пронизваше тишината като стоманено шило.
— Татко! Татко! Татко!
Подгизналата й от пот косица бе полепнала по челото й. Бонита се опита да я прегърне, но Мелъди я отблъсна.
Стори ми се, че крясъците продължиха цяла вечност, после дойде ред отново на пъшкането.
— О, докторе — проплака майката, — пак се започва. Направете нещо.
Тауъл ме зърна и процеди с леден тон:
— Може би доктор Делауер ще помогне.
— Не, не искам дори да се приближава до нея! Той е виновен за всичко!
Тауъл не каза нищо, но мога да се закълна, че изглеждаше адски доволен.
— Госпожо Куин… — започнах аз.
— Не. Не се приближавайте! Излезте веднага!
Нейните крясъци стреснаха Мелъди и тя отново завика баща си.
— Престани! — Бонита отиде до нея, притисна длан към устата й и я разтърси.
Двамата с Тауъл реагирахме почти едновременно и дръпнахме майката. Той я отведе встрани и й прошепна нещо, което я накара да млъкне.
Седнах до Мелъди. Тя дишаше тежко. Зениците й бяха разширени. Докоснах я. Телцето й се напрегна още повече.