Выбрать главу

— Какво има за обсъждане? Не го искам. Нито него, нито пък онзи. — Посочи към Майло, сетне ми кресна: — Писна ми да се правя на добра самарянка и да помагам на полицията, защото контрата остава в мен! Ако детето ми продължи да има пристъпи и да крещи, направо ще ме изгонят оттук. Сигурна съм, че ще ме изгонят.

Лицето й се изкриви. Тя го закри с длан и се разплака. Тауъл се приближи към нея със стъпката на холивудско жиголо, прегърна я през раменете и се зае да я успокоява. Заведе я до канапето, помогна й да седне, и се надвеси над нея, като не спираше да я потупва по рамото.

— Ще си изгубя жилището — каза Бонита през ръцете си. — Те хич не обичат да се вдига шум.

Откри лицето си и впери просълзен поглед в Тауъл.

— Спокойно, спокойно, всичко ще се оправи. Аз ще се погрижа.

— Ами пристъпите?!

— И за тях ще се погрижа. — Той ми хвърли поглед, изпълнен с враждебност, но и — убеден съм в това — с малко страх.

Тя подсмръкна и избърса носа си с ръкава на халата.

— Не мога да разбера защо се събужда с викове „Татко! Татко!“. Онова копеле така и не се обади да ми помогне с някой цент! Той не я обича! Защо тогава тя го вика, доктор Тауъл? — Погледна към него, сякаш очакваше да чуе велика мъдрост.

— Успокойте се, успокойте се.

— Но той е луд, луд е пустият му Рони Лий. Погледнете! — Тя свали кърпата от главата си и се наведе така, че да видим темето й. После разпусна косата и повтори: — Вижте, вижте само!

Беше гадно. Твърд, грапав червен белег с размерите на тлъст червей. Червей, който сякаш бе проникнал под скалпа й и се бе загнездил там. Кожата около него изглеждаше неравна и груба — резултат от нескопосана хирургическа намеса.

— Сега поне знаете защо все нося кърпа! — проплака Бонита. — Той ми го направи! С верига! Рони Лий Куин. — Тя назова името му с нескрито отвращение. — Луд, зъл кучи син. Ето това е таткото, за когото плаче тя! За тази отрепка плаче!

— Спокойно, спокойно — повтори за кой ли път Тауъл. После се обърна към нас. — Господа, има ли още нещо, което да искате да обсъдите с госпожа Куин?

— Не, докторе — каза Майло и се обърна да си върви, като междувременно ме хвана за ръката и ме подръпна леко след себе си.

Но аз имах още нещо за казване.

— Кажете й, докторе. Кажете й, че това не са пристъпи. Обяснете й, че това са просто кошмари, които ще избледнеят, ако на детето се осигури малко повече спокойствие. Кажете й, че няма нужда от фенобарбитал, от дилатин или тофранил.

— Благодаря ви за професионалния съвет. Ще реша случая така, както намеря за добре.

Идваше ми да размажа наглата му физиономия.

— Хайде, Алекс. — Майло побърза да ме изведе.

Паркингът на комплекса беше претъпкан с мерцедеси, поршета и спортни датсуни. Фиатът на Майло изглеждаше като просяк насред Бевърли Хилс. Наместихме се в него и дълго мълчахме.

— Ама че бъркотия — обади се Майло.

— Лицемерен мръсник.

— За миг си помислих, че ще го удариш. — Майло се изхили.

— Много се изкушавах. Мръсникът му с мръсник.

— Стори ми се, че нарочно те дразни. А пък аз си мислех, че си имате уважението.

— Докато играех по неговата свирка, да. Погъделичкахме се един друг на интелектуално ниво. Когато обаче всичко се срине, той веднага си намира изкупителна жертва. Той е его маниак. Докторът е всемогъщ. Докторът може да се справи с всеки проблем. Не видя ли как го боготвореше тя? Сякаш самият папа й се беше изтърсил в мижавото апартаментче.

— Тревожиш се за хлапето, нали?

— Тревожа се и още как. Досещаш се какво ще направи оня, нали? Ще я натъпче с още успокоителни. И след два дни малката пак ще бъде разсеяна и сънлива.

Майло прехапа устната си, помълча няколко минути, после каза:

— Е, безпомощни сме… Вече съжалявам, че те забърках в тая история.

— Вината не е твоя.

— Грешиш. Надявах се да ударя джакпота, без да се напъвам много-много. Реших тоя път да не си търкам излишно подметките. Трябваше да разпитам съдружниците на Хендлър, да направя списък на откачалките със склонност към насилие измежду неговите клиенти, да разровя файловете в компютъра му. Цялата идея да разчитам само на едно седемгодишно хлапе не струваше от самото начало.

— Напротив, от Мелъди можеше да излезе добър свидетел.

— Само дето нещата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. — След три неуспешни опита той включи двигателя. — Съжалявам, че ти развалих вечерта.