— Не ти, а той ми я развали.
— Забрави за него, Алекс. Мръсниците на тоя свят са като плевелите — голям зор е, докато се отървеш от тях, и тъкмо успееш, вземе че се появи някой нов. Нали това правя вече осем години: изсипвам на поразия пестициди и наблюдавам как новият треволяк успява да поникне още преди да съм се справил със стария.
По гласа му личеше, че е уморен, изглеждаше преждевременно състарен.
Излязох от колата и се надвесих през сваленото стъкло.
— Трябва да преровим картотеката на Хендлър. Далеч по-бързо от теб ще разбера кои от пациентите му са били потенциално опасни.
— Наистина ли ще ми помогнеш?
— Ъ-хъ. Страдам от синдрома на Зейгарник. — Посочих челото си.
— Кой пък е този?
— Зейгарник е руска психоложка, която открила, че незавършената работа води до натрупване на напрежение. Кръстили са ефекта на нейно име. Като повечето работохолици и аз съм твърде податлив към него.
Майло ме погледна така, сякаш бръщолевех пълни глупости.
— Ясно. И Зейгарник ти пречи да се наслаждаваш на безгрижния си живот, тъй ли?
— Мързелуването и без това беше започнало да ми омръзва. — Плеснах го приятелски по гърба.
— Както искаш. — Той сви рамене. — Много поздрави на Робин.
8.
Преди да приключи земния си път по такъв нелицеприятен начин, Мортън Хендлър бе работил четиринайсет години като психиатър. През това време беше съветвал или лекувал около две хиляди пациенти. Личните картони на тези хора бяха подредени в красиви картонени папки и прибрани в големи кутии, които носеха печата на полицейското управление на Лос Анджелис.
Майло ги домъкна у дома. Помагаше му мършав, леко оплешивял чернокож детектив на име Делано Харди. Пъшкайки и проклинайки, двамата стовариха кутиите в дневната ми. Скоро стаята изглеждаше така, сякаш току-що съм се нанесъл или се каня всеки момент да се изнеса.
— Не е чак толкова зле, колкото изглежда — успокои ме Майло. — Освен това няма защо да ги преравяш всичките, нали така, Дел?
Харди запали цигара и кимна утвърдително.
— Вече направихме един предварителен оглед — каза той. — Елиминирахме всички, за които се знае, че са починали. Решихме, че шансовете те да са извършили престъплението са твърде малки.
Двамата детективи се изхилиха на черния си хумор.
— Нещо повече, в доклада на патолога пише, че Хендлър и момичето са били убити от физически силен човек. Разрезът на гърлото при Хендлър е стигнал чак до гръбначния стълб и това още от първия опит.
— Което ще рече — обадих се аз, — че престъпникът е мъж.
— Или някоя адски силна дама — изхили се пак Харди, — но аз бих заложил по-скоро на мъжете.
— Има шестстотин пациенти мъже — добави Майло. — Ей онези четири кутии там.
— Освен това — каза Харди — сме ви донесли малък подарък.
Подаде пакетче, опаковано с червено-зелена коледна хартия с елхички и еленчета. Пакетчето беше вързано с червена панделка.
— Не можах да намеря друга хартия — обясни Харди.
— Надяваме се да ти хареса — присъедини се Майло.
Усетих, че ме поднасят. Може би защото Майло бе претърпял странна трансформация в присъствието на другия детектив. Сега беше желязното ченге, което се дистанцира от „цивилните“, а аз, в най-добрия случай, бях просто негов познат.
Разопаковах кутийката и я отворих. В нея върху подложка от памук се мъдреше карта на полицейски служител, снабдена дори с моя цветна снимка, взета от шофьорската ми книжка, на която изглеждах като възкръснал мъртвец. Отдолу се мъдреха подписът ми, копиран от същото място, трите ми имена и гръмката титла „специален консултант“. Истинско полицейско произведение на изкуството.
— Трогнат съм.
— Закачи си я — каза Майло. — Трябва официално да встъпиш в длъжност.
Картата доста приличаше на онази, която бях носил в „Уестърн Педиатрик“. Щракнах щипката й върху джоба на ризата си.
— Много ви отива — ухили се Харди, бръкна в джоба на сакото си и измъкна оттам сгънат лист хартия. — А сега прочетете това и го подпишете — каза учтиво и ми подаде химикалка.
Прочетох го. Беше отпечатано с дребен шрифт.
— Пише, че няма да ми давате заплата.
— Точно така — каза Харди с престорена печал. — Но пък ако се порежете на някой лист хартия, докато преглеждате досиетата, тогава можете да съдите управлението.