Той смачка празната бирена кутия без дори да я погледне.
— Хикъл беше извратен боклук, но нямах доказателства. Затова се отказах от разследването — все едно че бях дал назаем пари, които никога нямаше да си получа. Никой не се залови да спори с мен, на никого не му пукаше. И сега, ако реша да отпиша Хендлър и Гутиерес, пак ще е същото. Написвам железен доклад, слагам го в една спретната папчица и си измивам ръцете.
След още седем бири и ново половинчасово словесно самобичуваме Майло вече беше мъртво пиян. Рухна на канапето като бомбардировач, улучен фронтално от зенитен снаряд.
Свалих му обувките и ги сложих на пода до него.
В девет и половина Майло се събуди с кисела физиономия. Веднага изпъшка и завъртя глава насам-натам. Смесих във висока чаша доматен сок, сурово яйце, черен пипер и табаско, подадох му я и той я изпи на един дъх. Миг по-късно се задави, закашля се, а от широко отворените му очи заизскачаха мълнии.
След четирийсет минути все още имаше същия смачкан вид, но за сметка на това беше абсолютно трезвен.
Изпратих го до вратата, като преди това пъхнах деветте картона под мишницата му.
— Четиво за приспиване, Майло.
Той се препъна по стълбището, избълва куп проклятия, но все пак успя да се добере невредим до фиата, отвори вратата и се тръшна на седалката. Наложи се да бутам, но колата все пак запали.
Най-после бях сам. Скочих в кревата, четох „Таймс“. После гледах телевизия, но да пукна, ако се сещам какво точно даваха. Имам някакви смътни спомени за тъп полицейски сериал, в който мадамите бяха едрогърди, а детективите приличаха на фотомодели.
10.
— Добре — каза Майло.
Седяхме в стаята за разпити в Западния полицейски отдел. Стените бяха боядисани в жълтеникавозелено, с вградени в тях огледала с едностранна видимост. От тавана висеше микрофон. Мебелировката се състоеше от сива метална маса и три сгъваеми метални стола. Въздухът беше застоял и вмирисан на пот. Атмосфера беше белязана от недоверие, страх и усещане за погазено човешко достойнство.
Майло подреди картоните на масата, сетне грабна първия.
— Ето ги нашите деветима заподозрени. Номер едно — Рекс Алън Гамблин, лежал в затвора в Соледад за нападение и побой. — Хвърли папката встрани.
— Номер две — Питър Люис Джеферсън. Работи във ферма в Уайоминг.
— Горките животинки.
— Прав си — на снимката действително изглежда като садист. Номер три — Дарвин Уорд… Е, сега няма да ми повярваш. Студент по право в юридическия факултет на пенсилванския университет.
— Адвокат психопат. Никак не е забавно.
Майло взе следващия картон.
— Нумеро куатро… ъ-ъ… Ленард Джей Хелсингер. Работи на строителен обект в Аляска. И неговият адрес е потвърден. Пет, Майкъл Пен, студент в „Кал Стейт“, Нортридж. С него ще си поприказваме. — Майло отдели досието встрани. — Шест, Ланс Артър Шатук, помощник-готвач на луксозния лайнер „Хелена“. От бреговата охрана потвърдиха, че такъв кораб се е мотаел насам-натам из Егейско море през последните шест седмици. Седем, Морис Бруно, търговски представител на „Престо инстант принт“ в Бърбенк. И с него ще се срещнем. — Картонът на Бруно се озова върху този на Пен.
— Осем, Рой Лонгстрет, аптекар в „Дръг чейн“, клон Бевърли Хилс. И последен в списъка, но не и в нашите сърца — Жерар Пол Мендехол, ефрейтор в армията на САЩ, служещ в Тайлър, Тексас. И неговото местонахождение е потвърдено.
Бевърли Хилс е доста по-близо от Нортридж или Бърбенк, затова поехме натам. Аптечният филиал в Бевърли Хилс се оказа постройка от тухли и стъкло, кацнала на „Кенън Драйв“. Редом с нея бяха цъфнали няколко бутика и сладкарница на „Хееген Дазс“.
Майло показа значката си на някакво младо момиче и след не повече от секунда пред нас изникна управителят — чернокож мъж на средна възраст. Той се поинтересува с доста изнервен вид дали Лонгстрет не е сгазил лука. Майло му отвърна със старата като света полицейска реплика:
— Само искаме да му зададем няколко въпроса.
Едва не се разхилих, но управителят се отпусна видимо.
— Той не е тук в момента. Идва в два и половина, за да поеме нощната смяна.
— Пак ще дойдем. Моля ви, не му споменавайте за нас.
Майло подаде визитката си. Оставихме мениджъра да я разучава така, сякаш беше карта на изгубено съкровище.
Пътуването до Нортридж се оказа половинчасова разходка по западното разклонение на магистралата, водеща към Вентура. Открихме общежитието в Кал Стейт и се отправихме право към канцеларията. Там Майло се сдоби с копие от седмичната програма на Майкъл Пен. Въоръжени с програмата и снимката на Пен, успяхме да го открием след двайсет минути да се разхожда из парка в компанията на някакво момиче.