— Добре де, добре, направете го. Просто не й казвайте твърде много, става ли? Само най-необходимото.
„Само най-необходимото, за да мога останалото да си го изсмуча от пръстите.“ Направо чувах как щракат зъбните колелца зад високото му чело.
— Дадено, Майк. — Майло извади химикалка и се приготви да записва.
— Соня Мейгъри. Собственичка е на бутика за детски стоки на „Плаза де Оро“ в Енсино.
— А телефонен номер да ви се намира? — попита Майло със сладникава усмивка.
Пен стисна зъби, но му го продиктува.
— Ще й се обадим. Само не й телефонирайте преди нас. Ние ценим спонтанността. — Майло прибра химикалката и затвори бележника си. — Приятен ден, Майк.
Младежът погледна първо мен, после Майло и накрая отново мен, сякаш търсеше съюзник. След това стана от пейката и се отдалечи. Движеше се грациозно като атлет.
— Хей, Майк! — извика след него Майло.
Пен се обърна.
— Каква е специалността ви?
— Маркетинг.
Докато се отдалечавахме, го видяхме отново да се разхожда с Джули. Тя беше положила глава на рамото му, а той я бе прегърнал през кръста. Усмихваше й се и говореше много бързо.
— Какво ще кажеш? — попита ме Майло, след като се намести зад волана.
— Мисля, че е невинен по този случай, но се обзалагам, че е замесен в нещо мъгляво и не особено законно. Изглеждаше адски облекчен, когато разбра за какво го търсим.
Майло кимна.
— Съгласен съм. Но това не ми влиза в работата. Нека някой друг да си блъска главата с него.
Излязохме отново на магистралата и поехме на изток. Измъкнахме се при Шърман Оукс, открихме малко френско ресторантче на „Вентура“, близо до „Уудмън“, и хапнахме там. Майло телефонира на Соня Мейгъри. Върна се обратно на масата, клатейки глава.
— Тя го обича. „Това мило момче“, „скъпото ми момче“ и тъй нататък. — Майло изимитира доста сполучливо силния унгарски акцент. — Веднага потвърди, че е бил с нея през въпросната нощ. Дори го заяви с гордост. Имах чувството, че едва се сдържа да не сподели с мен някои пикантни подробности от съвместния им сексуален живот.
Майло отново поклати глава и нападна порцията димящи миди.
Когато се озовахме на паркинга на Трифти, Рой Лонгстрет тъкмо слизаше от тойотата си. Беше нисичък, с крехко телосложение, воднисти сини очи и почти без брадичка. Оплешивял преждевременно, приличаше на индуски брахман. Върху горната му устна вирееха редки, мъхести мустаци, фасонът му беше на светлинни години от лустрото на Пен. Само очите му шареха също тъй нервно.
— Какво искате? — изписука той с тънкото си гласче, след като Майло му изигра стандартния етюд със значката. После погледна бързо часовника си.
Майло му обясни за какво става дума, а той само дето не се разплака. Нетипично поведение за един психопат. Освен ако всичко не беше добре изиграно. Човек никога не знае с какъв номер ще му излязат тези типове.
— След като прочетох за убийството, бях сигурен, че ще ме потърсите. — Жалките му мустаци трепнаха като сгърчила се гъсеница.
— Защо, Рой?
— Заради онова, което е наговорил за мен. Казал на майка ми, че съм психопат. Казал й да не ми се доверява. Сигурно съм в списъка на откачалките.
— Можете ли да си припомните къде точно бяхте в нощта на убийството?
— Да. Точно това си помислих, след като прочетох за убийството — ето сега ще дойдат и ще започнат да ме разпитват какво съм правил предишната вечер. Затова се постарах да запомня всичко. Дори си го записах. Написах бележка до самия себе си. „Рой, през онази вечер ти беше в църквата. Затова като дойдат да те попитат…“
Сигурно щеше да продължи така с дни, но Майло побърза да го прекъсне.
— В църквата ли? Вие религиозен човек ли сте, Рой?
Лонгстрет понечи да се засмее и за малко не се задави от притеснение.
— Не, не. Не се моля. Посещавам групата за самотници към презвитерианската църква в Бел Еър, същата, в която е ходил и Роналд Рейгън. Ходел е често там, след като го избрали за президент и…
— Добре, Рой. Да предположим, че си бил в църквата. Колко време продължи събирането?
Фактът, че Майло се водеше бележки, го изнерви още повече. Започна да скача от крак на крак, сякаш беше марионетка в ръцете на неопитен кукловод.
— От девет до един и половина. Останах чак до края. Помогнах в почистването. Мога дори да ви кажа какви сандвичи поднесоха…