Тресна слушалката и рипна от креслото като навита пружинка.
— Арти Гършман.
Протегна изцапаната си с мастило лапа. Майло се ръкува с него, след това и аз. Дланта му беше осеяна с мазоли.
После Арти Гършман се върна зад бюрото си и отново вдигна крака върху махагоновия плот.
— Извинете, че ви накарах да ме чакате. — Държеше се любезно, точно като човек, обграден от достатъчно служители автомати, които му осигуряват нужната изолация, ако се наложи. — Тия управители на казина си мислят, че всичко трябва да им се поднася на тепсия само да щракнат с пръсти. Мафиоти, какво да ги правиш. Ама какво съм тръгнал да ви ги разправям на вас тези неща, нали сте ченгета. И тъй, какво мога да направя за вас, господа полицаи? Знам, че местата за паркиране са постоянен проблем. Онова копеле от „Кемко“ сигурно пак се е оплаквало. Можете да му предадете от мое име да върви по дяволите, защото мексиканските госпожици, които е наел, непрекъснато използват моя паркинг. Между другото, трябва да проверите колко от тях имат законно разрешително за работа. Щом ще играем гадно, аз съм готов.
Гършман спря, за да си поеме дъх.
— Не става дума за паркинга.
— Така ли? А за какво тогава?
— Искаме да говорим с Морис Бруно.
— Мори? Мори е във Вегас. Голяма част от бизнеса ни е свързан с казина, мотели, хотели. — Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади няколко кибритени кутийки и ни го подхвърли. Върху тях се мъдреха имена на хотели и казина.
Майло сложи няколко в джоба си.
— А кога ще се върне Бруно?
— След няколко дни. Замина преди две седмици. Тахо, Рино и прочее. Сега сигурно е във Вегас и се забавлява за сметка на компанията, да не говорим за сметките в хотела. Няма как, прощавам му дребните забежки. Страхотен търговец е.
— Мислех си, че е вицепрезидент.
— Търговски вицепрезидент. Търговец с лъскава титла, по-голяма заплата и по-баровски кабинет. Не издържам в този кабинет. Сякаш го е обзавеждал някой педал, нали? Жена ми. Тя лично го подреди. Преди си беше далеч по-хубав — обикновено бюро и няколко стола, а през стените се чуваше шумът от халето. Сега се чувствам като в ковчег. Ей това е най-лошото, когато си вземеш втора жена. Първата те праща да вървиш по дяволите, а втората се опитва да те обърне с хастара навън.
— Сигурен ли сте, че Бруно е в Лас Вегас?
— Че защо да не съм сигурен? Къде другаде би могъл да бъде?
— Откога Бруно работи за вас, господин Гършман?
— Хей, какво става тук, да не го търсят за детска издръжка?
— Не. Просто искаме да поговорим с него във връзка с разследването на едно убийство.
— Убийство ли? — Гършман отново скочи от креслото. — Сигурно се майтапите. Той е безупречен като двайсет и четири каратов диамант!
Диамант, който на времето не бе издържал някои елементарни тестове за твърдост.
— Откога работи Бруно за вас, сър?
— Ами я да видим… От година и половина, може би от две.
— И досега не сте имали проблеми с него?
— Проблеми ли? Нали ви казах, че е железен. Не знаеше нищо за бизнеса, но го назначих, защото нещо ми подсказваше, че ще се справи отлично. Страхотен търговец. На четвъртия месец би всички по продажби, дори старите пушки. Надежден, дружелюбен, никога не ме е подвеждал.
— Споменахте детска издръжка. Да не би господин Бруно да е разведен?
— Разведен е — каза тъжно Гършман. — Като всички останали. Като сина ми например. В днешно време браковете не издържат дълго.
— Той има ли семейство тук, в Лос Анджелис?
— Не-е. Жена му и децата, цели три, се преместиха на изток. Те много му липсват, поне така казва. Затова и се писа доброволец за „Каса“.
— Какво е това?
— Детски дом в Малибу. През почивните дни Мори отива там, наглежда хлапетата на доброволни начала. Дори си има почетна грамота за това. Елате, ще ви я покажа.
Кабинетът на Бруно беше около четири пъти по-малък, но обзавеждането беше издържано в същия еклектично луксозен стил. Всичко беше подредено като в аптека. Гършман ни посочи грамотата, която висеше на стената в компанията на половин дузина дипломи за „Търговец на месеца“.
— Ето, виждате ли. „Присъжда се на Морис Бруно като признание за доброволната му работа като надзорник на бездомните деца в «Ла Каса де лос Ниньос»“. Нали ви казах, че е чудесно момче.
Грамотата беше подписана от кмета и от директора на детския дом — преподобния Аугустус Дж. Маккафри. Текстът беше изписан калиграфски и украсен с растителни мотиви.