— Впечатлен съм — заяви Майло. — А знаете ли в кой хотел е господин Бруно?
— Доскоро отсядаше в „Ем Джи Ем“, но там избухна пожар. Да отидем в моя кабинет и да разберем.
Върнахме се в светилището, Гършман вдигна слушалката на телефона, натисна бутона на интеркома.
— Денис, разбери къде е отседнал Мори във Вегас? Действай.
Трийсет секунди по-късно интеркомът изжужа.
— Така ли? Добре. Благодаря ти, миличка. — Той се обърна към нас: — В „Палас“.
— В „Сийзърс Палас“ ли?
— Да. Искате ли да му телефонирам и да поговоря с него.
— Ако не ви затруднява, сър. Ще пишем разговора на сметката на полицейското управление.
— Я стига! — Гършман махна припряно с ръка. — Денис, обади се в „Сийзърс Палас“ и ме свържи с Мори. Ако го няма там, остави му съобщение да се обади на…
— Детектив Стърджис. Западен отдел на Лос Анджелис.
— Нали не мислите, че Мори го е направил? — попита Гършман, след като затвори телефона. — Търсите го като свидетел, нали?
— Засега не знаем подробности.
— Не мога да го повярвам! — Гършман се плесна по челото. — Мислите, че Мори е убиец! Човекът, който прекарва почивните си дни в дом за сираци? Човекът, който никога досега не е нарушавал дадена дума? Гарантирам, че няма да откриете някого, който да каже лоша дума за Мори Бруно.
Ново жужене на интеркома прекъсна тирадата му.
— Да, Денис. Какво? Сигурна ли си? Може би има грешка. Обади се в „Аладин“ и в „Сендс“.
Когато затвори телефона, старецът имаше доста мрачно изражение.
— Не е в „Палас“. — Каза го с разочарованието на човек, който току-що е бил лишен от илюзии.
Морис Бруно не беше отседнал нито в „Аладин“, нито в „Сендс“, нито в който и да е друг голям хотел в Лас Вегас. Нещо повече, след няколко допълнителни обаждания научихме, че изобщо не си е купил самолетен билет за Вегас.
— Моля, дайте ми неговия домашен адрес и телефона му.
— Денис ще ви ги предостави — каза Гършман.
На излизане се обърнах и го погледнах — приличаше на стар бизон, прекарал твърде много години в зоологическата градина.
Оказа се, че Бруно живее в Глендейл, на около десет минути път с кола в по-нормален час. Ние обаче се запътихме натам в шест следобед, а на всичко отгоре при отбивката за Холивуд-Голдън Стейт бе станала катастрофа. И движението бе спряно.
Майло сви вдясно и подкара към планините. Къщата на Бруно беше на уличка, намираща се недалеч от булеварда. Открихме малката едноетажна постройка в стил късна английска готика, с хубава морава, оградена от прилежно подрязани тисови храсти. Помислих си, че къщата някак не се връзва с персоната на отскачащ често до Вегас ерген, но си спомних, че Гършман бе споменал за развод. Явно семейният живот си бе казал думата.
Майло позвъни няколко пъти на вратата, после почука силно. След като никой не ни отвори, отиде до колата и се обади в полицейския участък на Глендейл. Десет минути по-късно до оградата спря служебна кола, от която слязоха двама униформени полицаи. И двамата бяха високи, сламеноруси, с буйни светлокестеняви мустаци. Приближиха с оная характерна походка, която имат само полицаите и пияниците, опитващи се да запазят равновесие. Поговориха си с Майло и се обадиха по радиостанциите. Улицата беше тиха, без видими признаци на живот. След малко се появиха още три полицейски коли плюс един додж без полицейска маркировка. Служителите на реда наскачаха от колите, измъкнаха оръжията си във впечатляващ синхрон. Майло отново натисна звънеца, изчака около минута и сетне разби вратата с ритник.
Останах пред къщата, за да изчакам края на акцията. Не след дълго отвътре се разнесе кашляне и давене, след което ченгетата заизскачаха на моравата. Повечето си бяха стиснали здраво носовете. Голямо повръщане падна. След тях се изнесе Майло, който притискаше кърпичка към носа и устата си. Погледите ни се срещнаха и разбрах, че влизането няма да ми се размине. Извадих собствената си носна кърпа, поех дълбоко въздух, покрих носа и устата си и тръгнах към вратата.
Тънката памучна материя се оказа недостатъчна за вонята, която ме лъхна още щом прекрачих прага. Очите ми се насълзиха. Идваше ми да повърна, но все пак последвах Майло в кухнята.
Бруно седеше до кухненската маса. Все още не беше напълно разложен. Носеше костюм и жълтеникава риза с няколко разкопчани копчета. Около лявата му китка, по която пълзяха червеи, бе обвита златна верижка. При вида на главата му сигурно би потръпнал и патолог. Сякаш го бяха обработвали с щанга — цялата предна част беше вдлъбната — но всъщност беше почти невъзможно да се прецени на какво точно е била подложена кървавата отекла буца, прикрепена към раменете му, тъй като разложението беше вече в доста напреднал стадий.