Изчакахме няколко минути. Майло тъкмо вдигна ръка, за да почука отново, когато вратата отвори някаква жена.
— Извинете, тъкмо си миех косата.
Трудно бе да определя възрастта й — може би беше на двайсет и пет, а може и на четирийсет. Кожата й беше бледа, от онзи тип, който имаш чувството, че със сигурност ще нараниш при по-невнимателно докосване. Големи кафяви очи, над тях старателно поддържани и оформени вежди. Тънки устни. Едва забележима долна захапка. Косата й бе прибрана под оранжева хавлиена кърпа, но немирен кестеняв кичур бе успял все пак да се измъкне. Носеше избеляла бежова памучна риза и ръждивокафяви ластични джинси и тъмносини кецове. Очите й прескачаха непрекъснато от Майло на мен и обратно. Приличаше на човек, комуто съдбата е нанесла толкова удари, че не очаква нищо добро.
— Госпожа Куин? Това е Алекс Делауер, психологът, за когото ви говорих.
— Приятно ми е да се запознаем, докторе.
Ръката й беше фина, студена и влажна, и тя я дръпна възможно най-бързо.
— Мелъди гледа телевизия в стаята си. Освободиха я от училище, след всичко, което се случи. Позволявам й да гледа колкото си иска, за да може да си отвлича съзнанието.
Двамата с Майло я последвахме в апартамента.
„Апартамент“ е доста щедър комплимент за онова, което видяхме. По-скоро няколко плътно долепени възголемички килера. Архитектурният послепис на проектанта. Хей, Нед, имаме още някакви си шейсетина квадратни метра в ъгъла на тераса 142. Какво ще кажеш да им хвърлим един покрив отгоре, да ги оградим със стена и да ги направим на портиерна? Така ще уредим някой несретник с жилище на Пасифик Палисейдс…
В дневната се побираше само едно канапе с дамаска с растителен мотив, една маса и телевизор. На една от стените бе окачена рисунка на Маунт Рейниър, която обаче приличаше повече на репродукция от стар календар. Имаше и няколко пожълтели снимки — сковани, нещастни на вид хора от времето на треската за злато.
— Моите предци. Дошли са тук от Оклахома през 1902. — Думите й прозвучаха като извинение.
В отсрещния край на стаята имаше недоремонтирана открехната дървена врата, иззад която току се разнасяха бурни аплодисменти, групов смях или подвиквания — най-вероятно от телевизионно състезание.
— Тя е там.
— Чудесно, госпожо Куин. Няма да я безпокоим, преди да сме готови да си поговорим с нея.
Жената кимна разсеяно.
— Обикновено не може да гледа дневните състезания, докато е на училище. Сега си наваксва.
— Може ли да седнем, госпожо?
— О, да, да.
Тя хвана с две ръце хавлията на главата си и изпърха до съседната стая. Донесе пепелник и го остави в края на масата. Двамата с Майло се настанихме на канапето, а тя си придърпа някакъв странен образец на тръбна мебел — вероятно стол — от кухнята. Въпреки че беше доста слаба, бедрата й бяха налети. Извади отнякъде цигари, запали една и си дръпна така, че бузите й хлътнаха.
Майло заговори пръв.
— На колко години е дъщеря ви, госпожо Куин?
— Бонита. Наричайте ме Бонита. Детето се казва Мелъди. Миналия месец навърши седем. — Споменаването на дъщеря й, изглежда, особено я изнервяше. Тя дръпна ожесточено от цигарата, сякаш бе последната в живота й. Пръстите на другата й ръка се свиваха и разтваряха в забързан каданс.
— Мелъди може да се окаже единственият ни свидетел на престъплението. — Майло ми направи тайничко гримаса на отвращение. Знаех какво си мисли. Комплексът сигурно имаше от седемдесет до сто обитатели, а единственият свидетел се бе оказал някакво си дете.
— Боя се за нея, детектив Стърджис. Ами ако още някой разбере? — Бонита Куин се втренчи в пода, сякаш за да разгадае мистичните тайни на Ориента.
— Уверявам ви, госпожо Куин, никой няма да научи. Доктор Делауер е работил многократно за полицията като консултант. — Каква безсрамна лъжа. — Той осъзнава чудесно необходимостта от професионалната тайна. — В желанието си да я успокои Майло се протегна, за да я потупа по рамото. Тя така се сепна, че очаквах да изхвърчи през покрива. — Всички психолози спазват пълна секретност при работата с пациентите си. Така ли е, доктор Делауер?
— Безспорно. — Хич не ми се искаше да нагазвам в блатото, което представляват детските права според закона.