— Не, не. Нищо ми няма. — Но се притисна до мен и зарови лице в якето ми, като че ли очакваше дълга студена зима.
Скоро усетих, че прегръдката ми й действа добре. Тя ухаеше приятно. Държах в ръцете си едно учудващо нежно и женствено същество. Представих си как я вземам на ръце, лека като перце и тъй ранима, отнасям я до леглото, за да я утеша с универсалното лекарство — оргазъм. Доста глупава фантазия, тъй като за решаването на нечии проблеми се иска много повече от едно любене. Да не говорим, че бях дошъл за нещо съвсем друго. Така или иначе, логичните доводи не попречиха на смущаващата гореща вълна, която заля слабините ми. Почувствах се неловко, но въпреки това я задържах в прегръдката си, докато плачът й секна и дишането й се нормализира. После, при мисълта за Робин, я пуснах и се върнах на мястото си.
Тя отбягваше погледа ми за известно време, свела красивото си, леко напрегнато лице.
— Беше глупаво от моя страна.
— Не, не беше. В края на краищата психолозите са за това.
Тя се замисли за миг и след това успя дори да се усмихне едва-едва.
— Да, сигурно сте прав. — Пресегна се през масата и сложи малката си ръка върху моята. — Благодаря ви. Тя ужасно ми липсва.
— Разбирам.
— Нима? — Ракел дръпна неочаквано рязко ръката си.
— Не, всъщност не. Никога не съм губил толкова близък човек. Защо просто не приемете един сериозен опит за нормално човешко съчувствие?
— Извинете. Бях груба. Още от мига, в който влязохте в класната стая. Всички тези чувства… Тъга, празнота, гняв към чудовището, което го е направило. Нормален човек не би постъпил така, нали?
— Едва ли.
— А ще го хванете ли? Онзи едър детектив, дали ще го хване?
— Той наистина разбира от работата си, Ракел. Бих казал дори, че е талантлив, по свой си начин. Но в момента почти няма за какво да се хване.
— Да. Май наистина трябва да ви помогна…
— Защо да не започнем с най-изтъркания въпрос: тя имаше ли врагове?
— И отговорът ми е изтъркан. Не. Всички я обичаха. Освен това, който и да е направил това, той не е сред познатите й. Тя просто нямаше такива познати.
Ракел трепна в опита си да овладее връхлитащата я слабост.
— Тя излизаше ли с доста мъже?
— Все същият въпрос. — Тя въздъхна. — Имаше само няколко краткотрайни връзки преди него. След това бяха неразделни.
— Кога започна да се среща с него?
— Първо му стана пациентка преди почти година. Трудно ми е да преценя кога са започнали да спят заедно. Тя не обсъждаше с мен подобни неща.
Нямаше нищо странно в това темата за секса да е табу дори между най-добри приятелки.
— Тя каза ли ви, че са влюбени?
— Любов? В тази връзка нямаше нищо възвишено. Той просто престъпи границите на професионалната етика и тя се хвана в капана му. — Ракел дръпна от цигарата си. — Най-накрая тя се кикотеше цяла седмица и после най-неочаквано ми заяви, че той бил страхотен човек. Не беше трудно да се сетя какво е станало всъщност. Месец по-късно той дойде веднъж, за да я вземе от нашата квартира. Всичко беше ясно.
— А що за човек беше той?
— Както сам казахте преди — боклук. Извратен боклук. Иначе се обличаше с невероятен вкус — кадифени якета, стилни панталони. Поддържаше бронзов тен, а горните няколко копчета на ризата му винаги бяха разкопчани, за да се виждат добре окосмените му гърди. Хилеше ми се непрекъснато и фамилиарничеше, без да съм му дала и най-малък повод. Още когато се здрависахме за пръв път задържа ръката ми твърде дълго. И все пак всичко, дори целувката по бузата за довиждане, беше издържано така, че да се движи на ръба на приличието, без да го прекрачва.
— Хлъзгав значи?
— Именно. Хлъзгав мазник. Тя и преди си бе падала по подобни типове, така и не разбрах защо — беше толкова свястна, толкова… истинска. Сигурно има нещо общо с това, че изгуби баща си, когато беше още съвсем малка. Липсвал й е мъжкият модел за подражание в живота. Как ви звучи това обяснение?
— Напълно приемливо. — Само дето животът никога не е толкова прост, че да го впишеш докрай в рамките на психологическите модели.
— Той й влияеше зле. След като тръгна с него, тя си боядиса косата, смени си името и си накупи всички онези лъскави парцалки. Купи си дори нова кола — един от ония спортни датсуни турбо.
— А откъде намери пари за датсун? — Тази кола струваше повече от годишния доход на по-голямата част от учителите.