— Ако си мислите, че той й го е купил, забравете за това. Елена взе колата на изплащане. Тя просто не умееше да разпределя разходите си. Пръскаше почти всичко, без да се замисли особено. Все се шегуваше, че ще й се наложи да се омъжи за богаташ, за да може да си плаща сметките.
— Често ли се срещаха?
— В началото по веднъж или два пъти седмично. Към края тя всъщност живееше при него. Рядко се виждахме. Минаваше от време на време, за да си вземе някоя дреха, канеше ме да изляза с тях.
— А вие?
Ракел се изненада от въпроса.
— Шегувате ли се? Аз не можех да го понасям. Освен това си имам свой собствен живот. Нямам нужда да бъда нечия безплатна притурка.
Свой собствен живот. Проверка на контролни до късно вечерта, после лягане със закопчана догоре нощница, с готическо романче и чаша какао в ръка.
— Те имаха ли приятели, други двойки, с които да се срещат?
— Нямам никаква представа. Нали това ви казвам — не си пъхах носа във връзката им. — В гласа й се прокрадна раздразнение и аз побързах да се оттегля.
— Значи се е запознала с него като негова пациентка. Имате ли някаква представа защо въобще се е обърнала към психотерапевт?
— Каза ми, че се чувства потисната.
— А така ли изглеждаше?
— Трудно е да се прецени при някои хора. Когато аз изпадна в депресия, всички го забелязват. Затварям се в себе си и не общувам с никого. А Елена… знам ли. Във всеки случай не беше спряла да се храни и не страдаше от безсъние.
— Но ви е казала, че се чувства потисната.
— Не, първо ми каза, че ходи при Хендлър и чак когато я попитах защо, ми отговори, че е заради депресията. Работата напоследък й идвала в повече. Опитах се аз да й помогна, но тя ми каза, че този път й било необходимо нещо повече. Аз без друго никога не съм била голяма почитателка на психиатрите и особено на психоаналитиците. — Ракел се усмихна извинително. — Ако човек си има приятели и семейство, това би трябвало да го държи на крака.
— Щеше да е наистина чудесно, ако беше така просто. Но понякога, Ракел, понякога наистина е нужно и нещо повече. Точно както ви е казала тя.
Тя изгаси цигарата си.
— Е, предполагам, че за вас е добре дошло това, че повечето хора си мислят така.
— Сигурно.
Последва неловко мълчание. Аз заговорих пръв.
— Той беше ли й предписал някакво лекарство?
— Доколкото знам, не. Просто си говореха. Тя ходеше при него веднъж седмично, но започна да ходи по два пъти след смъртта на един от нейните ученици. Тогава депресията й наистина се появи. Тя плачеше с дни.
— Кога се случи това?
— Момент да си спомня… Беше доста скоро, след като започна да ходи при Хендлър, може би дори след като започнаха да излизат заедно. Не знам. Преди около осем месеца.
— Какво точно се случи?
— Нещастен случай. Детето вървяло по неосветеното шосе късно вечерта, някакъв шофьор го блъснал и после избягал. Това направо я съсипа. Тя работеше с това дете от месеци. Малкият беше едно от нейните чудеса. Всички го мислеха за ням, а Елена го накара да проговори. — Ракел поклати глава. — Истинско чудо. И после всичко да отиде на вятъра по такъв кошмарен начин. Такава нелепост.
— Родителите сигурно също са го приели тежко.
— Не. Момчето нямаше родители. Беше сираче от „Ла Каса“.
— „Ла Каса де лос Ниньос“? В Малибу Каньон?
— Да. Толкова ли е странно? Училището ни има договор с тях за обучението на някои от техните деца. И няколко други местни училища го правят. Доколкото знам, това е част от някакъв държавен проект, или нещо подобно. За „вписването“ на деца без семейства в обществото.
— Няма нищо странно, разбира се — излъгах аз. — Просто е тъжно, когато нещо подобно се случи на едно сираче.
— Да. Животът е несправедлив — заяви тя и това, изглежда, й достави удоволствие.
Тя погледна часовника си.
— Нещо друго? Трябва да се връщам.
— Само едно последно уточнение. Спомняте ли си името на детето, което загина?
— Немет. Кари или Кори. Нещо такова.
— Благодаря ви, че ми отделихте време. Наистина ми помогнахте.
— Нима? Само дето не виждам с какво. Но ще се радвам, ако съм ви помогнала да хванете онова чудовище.
Майло сигурно би завидял на представата й за убиеца.
Откарах я обратно до училищния паркинг и я изпратих до колата й.