— Освен това е мъжко момиче.
— И е умна. Трябва да я послушаш. Наистина трябва да внимаваш. Алекс, моля те, остави детективската работа на Майло.
— Внимавам достатъчно, не се притеснявай. — Взех ръката й, но тя я издърпа. Тъкмо се канех да добавя нещо, когато Оливия се върна.
— Онзи мъртвец, търговецът, казваш, че бил доброволец в „Ла Каса“, така ли?
— Да. Имаше грамота в кабинета си.
— Сигурно е бил член на Джентълменската бригада. Поредната идея на Маккафри за приобщаването на бизнесмените към проблемите на децата. Той опитва да убеди големите компании да изпратят по някой от ръководните си кадри като доброволен наставник. Доколко всичко това е въпрос на джентълменство и доколко — на принуда от страна на големите шефове, това вече не знам. Маккафри ги награждава със специално ушити сака, със значки и грамоти. Да не говорим, че господата печелят ценни точки пред началството. Дано във всичко това да има и нещо за самите деца.
Замислих се за Бруно, един психопат, като наставник на бездомни деца.
— А децата поставени ли са под някакво наблюдение?
— Обичайните неща — разговори, малко тестове. Знаеш добре колко струва всичко това.
Кимнах.
— Но както вече казах, никога досега не сме получавали оплаквания. Да речем, че бих писала на този дом пет минус, Алекс. Основният проблем е, че децата са твърде много, за да бъде оказа персонална помощ. Като изключим тази подробност, „Ла Каса“ не отстъпва по нищо на останалите домове.
— Радвам се да го чуя.
Но всъщност бях по-скоро разочарован. Щеше да е далеч по-лесно, ако бях открил, че „Ла Каса“ е поредният кръг на ада. Нещо подобно като че ли повече би се вързало с трите убийства.
— Е, има ли още нещо, което би искал да знаеш?
— Не. Благодаря ти.
— А сега, миличка — тя се обърна към Робин, — разкажи ми как се запознахте с моя добър приятел Алекс.
14.
На другия ден се обадих на Майло в участъка и му дадох пълен отчет за разговора с Ракел Очоа, за връзката с „Ла Каса де лос Ниньос“ и за онова, което бях успял да науча от Оливия.
— Впечатлен съм — каза той. — Тъкмо се бях затъжил за теб.
— Е, какво ще кажеш? Дали пък този Маккафри не заслужава малко по-специално внимание?
— Я чакай малко, друже. Човекът се грижи за петстотин деца и едно от тях загива при нещастен случай. Това не доказва абсолютно нищо.
— Да, но хлапето е било ученик на Елена Гутиерес. Което ще рече, че тя най-вероятно е говорила за това с Хендлър. Ами доброволните дежурства на Бруно, при това малко след смъртта на малкия? Според теб всичко това съвпадение ли е?
— Вероятно не. Но просто не забравяй как стоят нещата при нас. Случаят ще пропадне, а с него и аз. Проверих банковите сметки — нищо. Трябва да се направят още много справки, но сам просто не мога да се справя. Капитанът все по-често ми хвърля добре познатия поглед, с който сякаш ме пита: „Пак ли нищо, Стърджис?“. Почвам да се чувствам като дете, което не си е написало домашното. Очаквам всеки момент да ме изтеглят от разследването и да ме натикат в някое още по-голямо блато.
— Ами щом ситуацията е толкова спечена, защо тогава не скачаш от радост при мисълта за новата следа, която изрових за теб?
— Да бе, следа. Не поредица от мъгляви, навързани по съмнителен начин догадки, ами следа.
— На мен хич не ми изглеждат мъгляви.
— Добре тогава, погледни нещата от този ъгъл — връзките на Маккафри започват от Малибу и стигат чак до пъпа на Лос Анджелис. Ако реши да проведе няколко стратегически разговори по телефона, тогава и господ бог не може да го пипне с малкото си пръстче. Реша ли да го обвиня дори в неправилно паркиране, ще изхвърча от този случай по-бързо, отколкото ти можеш да се изплюеш.
— Добре де — съгласих се аз, — но какво ще кажеш тогава за мексиканската връзка? Нашият приятел е бил там с години. После най-неочаквано си тръгва. Идва в Лос Анджелис и става важна клечка.
— Кариеризмът не е углавно престъпление и понякога пурата в сънищата си е просто пура, доктор Фройд.
— Дявол да го вземе. Когато си толкова мил, човек просто не може да ти устои.
— Алекс, моля те. Точно в момента съм цъфнал, та вързал. Ако обичаш, не добавяй нови подправки към кашата.
Явно имах способността да настройвам близките си срещу себе си. Това ме подсети, че трябва звънна на Робин и да видя дали й е минало киселото настроение.