— Извинявай. Май пак се престаравам.
Майло замълча.
— Ти свърши добра работа — каза ми той след малко, — и наистина много ми помогна. Но понякога дори това не е достатъчно, за да постигнеш нещо реално.
— И какво смяташ да правиш сега? Ще се откажеш ли?
— Не. Ще разровя дискретно миналото на Маккафри. Най-вече времето, прекарано в Мексико. Ще продължа да търся из финансовите книжа на Хендлър и Бруно и ще прибавя и Гутиерес към компанията. Дори ще се обадя в шерифския офис на Малибу, за да се сдобия с копие от документите по инцидента с хлапето. Как, казваш му беше името?
— Немет.
— Чудесно. С това поне не би трябвало да имам проблеми.
— Има ли още нещо, което да мога да направя за теб?
— Какво? О, не, нищо. Ти наистина свърши страхотна работа, Алекс. Искам да знаеш, че наистина го мисля, а не те будалкам. Но оттук нататък аз поемам нещата. Защо не вземеш да се поотпуснеш поне за малко?
— Дадено — казах аз без особен ентусиазъм. — Просто ме дръж в течение.
— Обещавам. Чао.
Гласът от другата страна на линията беше женски и звучеше много професионално. Смесица от бравурно чуруликане и ледена сдържаност.
— Добро утро! „Ла Каса“!
— Добро утро. Бих искал да говоря с някого, който би могъл да разясни условията за членство в Джентълменската бригада.
— Един момент, сър!
След двайсет секунди по линията се обади мъжки глас.
— Тим Крюгер. С какво мога да ви помогна?
— Бих искал да се присъединя към Джентълменската бригада.
— Разбирам, сър. За коя компания работите?
— За никоя. Искам да кандидатствам индивидуално.
— О, разбирам. — Гласът загуби част от приятелската си топлота. Нищо чудно, някои хора доста се изнервят дори от съвсем дребни криввания от стандартните правила. — Вашето име, ако обичате.
— Доктор Алекс Делауер.
Титлата май го впечатли, защото слънцето изгря отново на хоризонта, при това мигновено.
— Добро утро, докторе. Как сте днес?
— Много добре, благодаря.
— Прекрасно. А доктор по какво сте, ако мога да попитам?
Можеш.
— Детски психолог съм. Оттеглих се от практика.
— Превъзходно. При нас рядко кандидатстват господа с подобна квалификация. Аз лично също съм завършил психология. Отговарям за наблюдението и специалните грижи в „Ла Каса“.
— Предполагам, че повече от децата се нуждаят от наблюдение и „специални грижи“ — казах аз. — И тъй като, както вече споменах, от известно време не практикувам, идеята да работя отново с деца особено ме привлича.
— Чудесно. И какво ви насочи точно към „Ла Каса“?
— Вашата репутация. Чух, че се справяте чудесно и че организацията ви е безупречна.
— Ами, благодаря ви, докторе. Ние наистина се опитваме да дадем възможност повече на нашите деца.
— Убеден съм в това.
— Ние организираме посещения за благонадеждни господа. Следващото е насрочено за другия петък.
— Момент да погледна графика си. — Оставих слушалката, погледнах през прозореца, после клекнах десетина пъти и накрая отново се обадих. — Съжалявам, господин Крюгер, денят ми е много натоварен на тази дата. Кога е следващото посещение?
— След три седмици.
— Това пък е твърде далеч. Надявах се нещата да се задвижат по-скоро. — Опитах се в думите ми да прозвучи разочарование и лека припряност.
— Хм. Ами, докторе, мисля, че бих могъл да ви предложа и лично посещение, стига това да не ви притеснява. Освен това ще трябва да прескочим предварителната част с видеоматериалите за дома, но вие сте психолог и основните неща и без друго са ви ясни.
— О, би било чудесно.
— Всъщност, ако сте свободен тази вечер, бих могъл да уредя посещението за тогава. Преподобният Гюс е тук днес — той държи да се срещне с всеки от бъдещите „джентълмени“ — а това си е просто едно щастливо стечение, защото той често пътува. Тази седмица ще се снима за шоуто на Марв Грифин, а после ще лети за Ню Йорк, за да вземе участие в „Добро утро, Америка“.
И той ми докладва за още цял куп телевизионни ангажименти на Маккафри, при това с достолепието на оръженосец, който оповестява решението на своя господар да потегли на поход за откриването на Светия Граал.
— Днес би било чудесно.