— Да.
— Чудесна работа свършихте тогава. Как са децата сега?
— Доста добре.
— Вие… вие сигурно сте се оттеглили малко след приключването на програмата, предполагам?
— Да.
Преподобният поклати тъжно огромната си глава.
— Каква трагедия. Онзи човек се самоуби, доколкото си спомням.
— Да.
— Двойна трагедия. Невръстни същества, малтретирани по такъв начин, и един възрастен, загубил живота си без шанс да бъде спасен. Или… — Маккафри се усмихна — без да бъде излекуван. Спасение на душата и лечение на душата са два различни начина да наречеш едно и също нещо, не мислите ли, докторе?
— Има известни сходства в двете понятия.
— Определено. Всеки възприема този акт от своята гледна точка. Трябва да призная — въздъхна той, — че понякога ми е трудно да се дистанцирам от вижданията си на духовник при сблъсъка с ежедневието. Но волю-неволю, ми се налага да го правя, за да неутрализирам поне в известна степен отвращението на нашето общество в отношението му към църквата.
Думите му не прозвучаха като упрек или протест. Благото изражение на доброволен мъченик така и не слезе от широкото му лице. Изглеждаше като човек, постигнал абсолютния вътрешен мир, доволен като хипопотам в огромна кална локва.
— Мислите ли, че онзи човек… онзи, който се самоуби, би могъл да бъде излекуван? — попита ме той.
— Трудно е да се каже. Аз не го познавах. Като цяло процентът на излекуваните педофили е тревожно нисък.
— Статистика. — Маккафри си поигра с думата, оставяйки я да се търкулне бавно по езика му. През цялото време се наслаждаваше на собствения си глас. — Статистиката представлява сбор от студени цифри, не мислите ли? Човешката индивидуалност не влиза в нейните сметки. Не е ли така?
— Така е.
— Като си говорим за статистика се сещам за един виц, който беше популярен преди доста време. Една жена родила вече десет деца, отново е бременна. Тя отива при лекаря, той вижда, че неговата пациентка е много разстроена, и я пита защо се притеснява толкова много, след като е минала вече десет пъти през мъките на раждането. Ами, отговаря му тя, четох във вестниците, че всяко единадесето новородено в Оклахома е индианче и сега ме е страх, че ще родя червенокожо дете!
Маккафри се засмя така, че коремът му се затресе. Очилата се плъзнаха по носа му и той ги намести обратно на мястото им.
— Ето това, общо взето, е моето мнение за статистиката, докторе. Вие сам знаете, че преди да дойдат в „Ла Каса“, нашите деца също са представлявали просто числа в отчетите на социалните служби. Процент на безнадеждността. Но ние ги прибираме тук и работим ден и нощ, за да ги превърнем в хора с индивидуалност. Точките, които те са получили в тестовете за интелигентност, не ме интересуват ни най-малко. Аз искам да им помогна да отвоюват свое достойно място под небето като членове на това общество с право на здраве, благоденствие и — ако ми простите свещеническия жаргон — душа. Защото всяко от тези деца, дори онези, които съществуват на вегетативно ниво, има душа.
— Съгласен съм, че не всичко започва и свършва с цифрите в статистическите отчети. — Преподобният Маккафри все пак не се бе отказал от услугите на един доста добър статистик като Крюгер. Освен това компютърът на бюрото на „добродушната баба“ едва ли беше единственият в „Ла Каса“.
— Задачата ни е да предизвикваме промяна. В нашия случай това е своего рода алхимия. По тази причина самоубийството, всяко самоубийство, дълбоко ме наскърбява. Защото всеки човек може да постигне своето спасение. Онзи човек е бил твърде слаб, казано най-общо. Но, естествено — той понижи глас, — слабостта е една от характерните черти на съвременния човек. Предполагам ще се съгласите с мен, докторе. Сега е почти модно човек да вдига ръце след най-малкото разочарование или неуспех. Всички търсят бързите и лесни решения.
Което, без съмнение, важи и за хората, които се оттеглят на трийсет и две.
— Навсякъде около нас и особено тук, в „Ла Каса“, стават чудеса всеки ден. Деца, загубили вече всичко в живота, придобиват ново усещане за себе си. — Той направи кратка пауза като политик, изчакващ да стихнат овациите след някоя зашеметяваща реплика. — Тъй наречените „бавноразвиващи се“ тук се научават да четат и пишат. Други, които непрекъснато се напикават, успяват да овладеят нуждите на отделителната си система. Малки чудеса, ще кажете, в сравнение със стъпването на първия човек на Луната, да речем, но аз не съм съвсем убеден, че е точно така. — Веждите му се изопнаха, а дебелите му бърни се разтвориха леко, разкривайки ред едри зъби. — Но ако вие, докторе, намирате думата „чудо“ за твърде помпозна, то тогава бихме могли да я заменим с „успех“. Да, ето дума, с която средният американец е свикнал. Успех.