Гласът му беше шлифован и внушаваше доверие. Нищо чудно, че родителите се скъсваха да го търсят.
— Кога ще е удобно да ви се обадя?
Не ми отговори. В слушалката чух далечна гълчава, после няколко приглушени реплики. Накрая Тауъл се върна отново на телефона.
— Какво ще кажете да наминете към четири и половина? По това време настъпва известно затишие.
— Благодаря ви, докторе.
— Няма за какво. — И затвори телефона.
Излязох от кабината. Майло тъкмо измъкваше маркуча от резервоара, като се опитваше да го държи възможно по-далеч от костюма си.
Наместих се на шофьорското място и подадох глава през прозореца.
— Я ми забърши предното стъкло, синко.
Майло се опита да направи страшна физиономия — като че ли лицето му не бе достатъчно грозно — и ми показа пръст. После продължи да се бърше старателно.
Беше само три без двайсет, а бяхме на някакви си петнайсет минути от кабинета на Тауъл. Разполагахме с около час до срещата. И двамата не бяхме в настроение за ресторант, затова отпрашихме към западната част на града и се отбихме в „При Анджела“.
Майло си поръча нещо, наречено омлет „Сан Франциско“. Оказа се бледожълт яйчен кошмар, разбъркан със спанак, домати, телешко, лук и мариновани краставички. Той го атакува фронтално, като между хапките успяваше да ми разказва за убийството на Хендлър. Поръчах си сандвич с телешко месо и бира.
— Шантава история, Алекс. Всичко говори за убиец психопат. И двамата бяха проснати в спалнята като добитък в скотобойна. Всеки бе прободен поне дузина пъти. Момичето приличаше на някоя от жертвите на Джак Изкормвача…
— Спести ми подробностите — казах и посочих към сандвича си.
— Извинявай. Все забравям, че говоря с цивилен. Но след няколко години в отдела свикваш с всичко. Бързо се научаваш да ядеш, да пиеш, че и да пърдиш на местопрестъплението. — Майло избърса потното си лице и жадно отпи от бирата си. — И все пак, въпреки всички изстъпления, няма и следа от взлом. Външната врата беше отключена. При някой стандартен случай това щеше да ми се стори доста странно. Но тъй като жертвата е психиатър, не е изключено убиецът да е бил някой от по-тежките случаи на доктора. Хендлър го е познавал и затова го е пуснал.
— Смяташ, че е бил някой от пациентите?
— Не е изключено. Всеки знае с какви хаховци си имат работа психиатрите.
— Бих се учудил, ако излезеш прав, Майло. Бас държа, че пациентите на Хендлър са били от стандартния контингент „Уест Сайд“ — жени на средна възраст, изпаднали в депресия, обезсърчени бизнесмени и пубертетчета, които все още търсят истинското си „аз“.
— Неодобрение ли долавям?
Свих рамене.
— Хендлър е работил в болницата „Енсино Оукс“, преди да започне частна практика.
— Може би ще успееш да изровиш нещо там — подхвърлих не особено ентусиазирано. Мързеше ме да му обяснявам надълго и широко, че специалитетът на „Енсино Оукс“ са богаташките отрочета, склонни към самоубийство, а не сексуалните психопати.
Майло побутна празната си чиния встрани и махна на сервитьорката.
— Сладурче, бъди така добра и ми донеси едно хубаво парче от оня страхотен ябълков пай.
— Плюс порция сладолед, както обикновено?
Майло се плесна по корема.
— Защо пък не. Нека бъде ванилов.
— А за вас, сър?
— Само кафе, ако обичате.
Сервитьорката се отдалечи и той продължи да разсъждава на глас.
— Фактите говорят, че доктор Хендлър е пуснал някого в апартамента си някъде между полунощ и един сутринта и този някой го е разфасовал.
— А жената?
— Класически случай на лош късмет. Оказала се е на кофти място в кофти време.
— Била ли е гадже на Хендлър?
Майло кимна.
— От около шест месеца. Изглежда, е стартирала като пациент и после се научила да скача от кушетката право в кревата на доктора. По ирония на съдбата тя го е отнесла дори по-зле от него. На Хендлър са му прерязали гърлото и вероятно е умрял бързо. Ръгнали са го тук-там още няколко пъти, но нищо сериозно. Изглежда, убиецът си е избрал жената за изкупителна жертва. Връзва се, ако става дума за сексманиак.
От думите му отново ми се повдигна и предпочетох да сменя темата.
По някое време погледнах часовника си. Беше четири и пет минути. Оставих полицейското управление на Лос Анджелис да се погрижи за сметката. В духа на американските — а може би и на световните — полицейски традиции Майло остави фантастичен бакшиш. На излизане потупа вирнатото дупе на сервитьорката и на улицата ни догони доволен женски кикот.