Очите й, все така втренчени в сенника, май отново се готвеха да плачат с тъжните си детски сълзи и той рече строго:
— Дайте сака за митническа проверка! Разтваряйте, разтваряйте! Ще напускаме границата и капитанът е длъжен да знае какво се изнася. По-важно е, разбира се, да видим какво сте пропуснали да вземете.
Тя не схвана шегата му. Измъкна сака от задната седалка, срамежливо поразрови бельото си — бельо, предназначено за прелъстявания. Оказа се, че се е приготвила като за плаж. Нямала тук дрехи, нали е топло.
— И морето, Алфа, е като човека — прекъсна я той назидателно. — Никога не можеш да бъдеш сигурен в логиката на поведението му. Освен това от този миг вие сте член на екипажа, а капитанът съм аз. Повече и от топли дрехи морето изисква дисциплина. Ясно ли е? Юнга Алфа, в жабката има бележник и химикалка, пишете: моряшки свитер, винтяга, гумени ботуши…
След странната й въздишка по Бермудския триъгълник видимо й достави удоволствие да бъде послушна, а това поразсея собственото му усещане, че се държи лигаво и недостойно за възрастта си.
— Едно условие! — рече тя, прегъната над бележника. — Всичко, което ми е нужно, ще купя аз.
— Знам тук един моряшки склад, има всичко и е по-евтино, а на борда най-елегантно е полезното.
— Но ще го купя аз!
— Юнга Алфа, не се ли разправяше във вашите среди, че съм червив от пари?
Научнопопулярните му книги, желани от издателствата и младите читатели, действително носеха повече приходи, отколкото имаше редовният професор, а за хонорувани лекции го канеха често и в чужбина.
— Моля ви, щадете самоуважението ми! — скара му се тя накрая, защото той все не се досещаше, че иска да подчертае свободното си участие в авантюрата.
А в последвалите набези из магазините му показа, че настоява да участвува и в отговорността. Веднъж не го пусна да влезе с нея в аптеката, втори път — в цветарския магазин, откъдето се върна с две чудесно композирани букетчета, за които трябваше да се купуват пък вази. Изобщо пазаруването им се превърна в разточителство, което не можеше да не смути аскетична душа като неговата, но Алфа съумя да му придаде особено очарование.
— Ще погребем после всичко в морето, тържествено, както погребват моряците. В чувал, нали така беше?
И на него за пръв път му се прищя да я прегърне, да скрие зад гърба й своя смут, но се намираха насред града.
Нямаше подобни приключения в живота си. Няколкото му поредни връзки представляваха полубракове, които траяха, докато жените се уморяха да чакат узаконяването им, а той инстинктивно го избягваше след несполучения ранен брак. Ето защо продължи да прикрива своята неувереност, като се преструваше на властен и опитен мъж, на истински морски капитан, и погледната с други очи, тая несвойствена му нахаканост, с която подсъзнателно воюваше и срещу мъжа й, изглеждаше не по-малко комична от преструвките на сервитьора Чарли-Чавдар пред клиентите на кафенето.
— Юнга Алфа — заповяда й той, когато най-после разтовариха на палубата купищата покупки, а заповедта му също излезе неприлично пресилена, защото и пасажери никога не бе имал на борда си. — Сега вие оставате да подредите, а аз ще отскоча до пристанищния контрол при моите приятели. Понеже ще излезем извън териториалните води, трябва да ви регистрирам. За колко време?
Бяха видели вече края на своето приключение, сега се налагаше да определят и времетраенето му.
— Не можете ли да ме скриете? Ще бъде по-романтично.
Той обаче усети в думите й само безпокойство за семейното благополучие и тръсна нещо, което пък съвсем не му отиваше, все в стила на морските вълци.
— Така аз мога да ви изнасиля и да ви хвърля в морето, без никой да узнае.
— Дори ще ви помоля за това! — отвърна му тя втрещяващо рязко и той й се извини с разкривена усмивка.
— Исках да кажа… Имате още възможност да се откажете — и предвкуси облекчението, което би изпитал, ако тя наистина си тръгнеше, но сега пък тя се изсмя с оня неин неприятно взривен смях.
— А, не! Няма да ви доставя това удоволствие! Щом сте ме поканили, ще ме изтърпите! Хайде, вървете да ме регистрирате, вие си решете за колко!
И с разтреперани пръсти затърси в чантата паспорта. Той го улови заедно с ръката й, несръчно целуна ръба на дланта и побягна от собствената си яхта.
Пристигна с отново претоварена кола — напитки, лакомства, още храна за цели месеци, две грамадни хладилни торби с лед. А бе регистрирал излизането си само за три дни. Тя усърдно му помогна да пренесат багажа и не го запита дори когато й върна паспорта, решила навярно от количеството храна, че пътешествието им ще трае повече. Предишните покупки си лежаха на палубата недокоснати. Той се изправи пред тях, позадъхан и потен от бързането.