Не беше сам. Той долови присъствието на пасажерката си, както се улавят някои неща под прага на сетивните възприятия. Вдигна се на лакът и я видя на отвъдния борд, опасно близо до релинга. Стоеше над морето като привидение от моряшките легенди, като ония водни духове, които с появата си вещаят гибелта на кораба. Вятърът, позасилил се, люлееше къдравия край на късата й нощничка. Беше устремена към луната и в следващия миг щеше да прекрачи през релинга, за да може яхтата да потъне безпрепятствено след нея.
— Алфа! — предпазливо я повика той.
Тя не се стресна. Босите й крака уверено я донесоха при него, значи не бе изведена от луната за сомнамбулна разходка.
— Какво ви е?
— Нещо ме събуди.
— Аз бях, извинявайте!
— Вие?
Изотдолу носът й стърчеше възголемичък, но то бе от жабешката перспектива, от която я гледаше, отбягвайки опасно близките й голи бедра.
— Наложи се да мина през каютата.
— Не, не, друго беше! Аз бях глътнала приспивателно.
— Тогава е луната. А освен това отново се движим.
— Страх ме е! — извика тихо тя, а треперенето бе обзело вече и гласа й.
— Няма нищо страшно. Приберете се, тука е студено. Аз ще затворя капаците на илюминаторите.
— Страх ме е! — повтори тя по-високо.
Никак не му се щеше да се измъчва с нейното присъствие в душната каюта.
— Трябва да остана на палубата, понеже сме на платна. — Той изведнъж се засрами от лъжата си, защото тази жена действително имаше нужда от помощ, и изпревари третия й вик с отмятане на одеялата, — Елате при мен!
Тя без колебание се хвърли, до него на дюшека, цялата се опита да влезе в пуловера му. Студът на ужаса затресе всичко, с което го докосваше. Коленете й го ритаха, юмруците й го блъскаха в ребрата, сух и горещ, дъхът й обливаше шията му. Той подви одеялата зад гърба й, насилствено пъхна ръка, за да легне главата й по-удобно на рамото му, с другата още веднъж провери одеялата, подхвана с длан задницата й, която се напипваше под нощницата като ледена буца, и властно придърпа скута й. Преизпълнен от бащинска грижа, сгушваше в себе си уплашено и може би болно дете.
— Успокой се! Хайде, успокой се, нищо страшно не е станало, сигурно си сънувала нещо.
Не стоенето на палубата бе я изстудило така, приличаше на нервна треска. В подобно състояние изпадна преди години една от приятелките му, когато му съобщи, че го напуска, защото някакво много добро момче й предложило да се оженят, пък той явно не държал на нея, щом още не й е предложил. Тази поне не плачеше. Какво ли я бе изплашило толкова?
Утешенията му обаче засилиха треската й, сякаш познатият глас — както при децата — освобождаваше страха от всичките задръжки на разума.
— Ей, юнга! Какво става с теб, я се дръж! Ще ме попикаеш.
Тя вече не го и чуваше — тресеше се, зъзнеше, скимтеше в опиянението на ужаса. Той грубо събра краката й, които все така се мятаха в сляп рефлекс, и ги заклещи между крачолите на панталоните си. Замачка рамото й, лопатките, слабините. За миг си спомни симпатичното събенчие на едната лопатка — на коя ли беше? — но това само ожесточи масажа му, докато заприлича на щипене, блъскане, побой. Мускулатурата й обаче си оставаше вкочанена, а ръката му започна да отмалява.
Трябваше да я пренесе в каютата, да налее в устата й коняк, чай да свари, но щом измъкна лявата си ръка изпод главата й, тя внезапно се изпъна на гръб и като удавник се вкопчи в плещите му. Ноктите й успяха да го одраскат дори през дебелата плетка на пуловера.
Загубил опора, той падна върху нея. Затисна я с цялото си тяло, а тя ненадейно, по твърде познат начин, се занагажда под него. Той още по-свирепо я замачка сега вече със скута си, с корема, с гърдите — опитваше се да разбуди в себе си желанието, но мисълта, че това може би й е нужно, за да излезе от истеричния си припадък, че ще бъде само лекарство, допълнително го скова. Имитацията на любов обаче видимо я успокояваше и той я продължи, докато не съзря устата й широко раззината, захласната сякаш в последните мигове на любовното сливане.
Рече си, че и такова нещо не бе му се случвало. Без горчивина си го рече, защото тази тъмна уста повтаряше с благодарно откровение и много чар спазмите на скута под него. А в следващите дни и нощи той многократно щеше да се опитва да постигне — рядко с успех — този й израз, който означаваше и щедро възнаграждение за усилията му. Сега обаче го спря странното светене на зъбите й.