— Защо не си се обула?
— Топло е.
— Топло е — потвърди той и се надигна.
Тя му подаде ръка, а той се хвана за нея, макар да нямаше нужда от помощ. Искаше да усети плътта й.
— Наистина ли висим във въздуха?
Бе ожулил и лактите, и голия си гръб на дъските, усещаше и пълната с живот женска ръка, но въпреки това рече:
— Насън всичко е възможно.
Познаваше сходни състояния, нещо като сън в съня: сънуваш цели събития, а едновременно с това съзнаваш, че спиш и можеш дори да бъдеш критичен спрямо тях. Но те се появяваха обикновено секунди преди събуждането, а сега той все не се събуждаше, колкото и да разтриваше с длан ожулената си гръд.
— Аз също си мислех, но щом и ти… Но това, това е ужасно!
Мургавината на лицето й бе станала зеленикава от мистичната светлина. Страхът й или още не беше достатъчно осъзнат, или бе вече неизразимо силен.
— Напротив, много е интересно!
— Божичко, какво ще правим сега?
Той пусна уж сърдито ръката й, посочи към изчезналото небе.
— Щом в такъв момент предпочиташ да се обърнеш към него вместо към капитана си!
— Капитане?…
Той се плесна по челото.
— Сетих се! Ще закусваме. Или ще обядваме. Или ще вечеряме, щото май и времето е увиснало така във въздуха.
И за трети път побягна от въпросите й, от собствената си палячовщина, с която искаше да я успокоява.
Тя дълго не дойде, та той бе вече подредил каютата, а чайникът на газовия котлон зъзнеше от готвещата се да закипи вода. Изглеждаше повече съсредоточена, отколкото уплашена, и той я посрещна с облекчение.
— Юнга Алфа, слагай трапезата!
Тя флегматично се отправи към долапа за чашите.
— Юнга Алфа, защо не отговаряш по устава! Пак ли да ти напомням за бордовата дисциплина?
Тя се обърна към него, позна, че се нуждае от помощ, и му отвърна с оная усмивка, която образуваше над лявата страна на устните й чаровната двойна гънка. Но не смогна да доотвори уста и той също се отказа от изкуствената си бодрост. Мълчаха, докато заедно подредиха масата, не продумаха и докато тя наливаше чая, а той режеше хляба.
Въпреки че двете врати зееха отворени, в каютата не се усещаше никакъв полъх. Светлината нито се засилваше, нито отслабваше, във всички посоки цветът й си оставаше еднакъв. Алфа първа се обади, непосегнала към храната.
— Разбираш ли нещо?
Той сдъвка залъка си.
— Кого питаш, капитана или професора?
Тя въздъхна търпеливо, разбрала, че и капитанът, и професорът са еднакво безпомощни пред това явление.
— Яж — заповяда той и сам затъкна устата си с демонстративно голям залък. — После ще мислим. Как препоръчваха някога докторите? Чист въздух, силна храна и спокойствие. Докато ги имаме и трите…
— Въздухът! Усещаш ли? Това е друг въздух. По-сух е и на нищо не мирише.
Той дъвчеше ядовито и не усети вкуса на въздуха. Побутна към нея панерчето с хляба.
— Намажи ми две-три филийки! — и се изкачи в рубката.
Радиостанцията беше достатъчно мощна и широкообхватна, но нито кораб, нито пристанище отговори на призивите му. Той потърси вълната на дърдорковците радиолюбители, които не млъкваха нито за минутка в денонощието, откакто системата от специални спътници пое изцяло приемането и препредаването на сигналите за бедствие. Пространството и тук се оказа пусто. Цялата планета изглеждаше опразнена от вълнови излъчвания, а в станцията нямаше повреда, онзи ден смени акумулаторите й. Вече далеч от брега бе говорил още веднъж и с познатия капитан от граничната охрана — да не му придирят много-много, ако случайно закъснее след обявения срок.
Той се надигна към вратата и подвикна на пасажерката си, която бе навела глава над чашата с чай, сякаш правеше инхалации.
— Пусни радиото!
Алфа пренесе транзисторния радиокасетофон от библиотечната ниша на масата, но той също не издаде звук. Дори не пращеше при смяната на станциите. Тя изтегли антената за късите вълни — и къси вълни нямаше в каютата. Сети се да натисне копчето за нощно осветление — скалата цъфна в смарагдовозелено, ток имаше. Къде тогава бе се дянал целият този бъбрив свят, който без умора бълваше думи и звуци над планетата? За един физик това бе по-невероятно дори от висенето на яхтата му във въздуха.
Той остави станцията на приемане, върна се край масата и сам се зае с радиото. В касетофона имаше касетка, която веднага гръмна с един от сезоните на Вивалди. Побърза да прекъсне тая музика, донесена на яхтата, както месото в консерви, и отново опита с радиото. То продължаваше своето необяснимо мълчание. Изключи го и се загледа в жената пред себе си.
Тя предусети, че ще избухне под въпросителния й поглед, и се зае да изпълни забравеното нареждане. Пръстите й със ситно треперене заобработваха филийката хляб — маслото, конфитюра… Оставиха я доста грубо намазана, не както при вчерашната им закуска, поеха следващата филия.