Той вдигна каната да си налее чай и я видя да подскача в собствената му ръка.
— Капитане…
Той обузда каната, обузда и себе си.
— Каквото и да попиташ, ще ти кажа: не знам. Но засега, както виждаш, нищо не ни заплашва.
— Мислиш ли?
— Нали си медиум, предчувстваш ли нещо? Яж, ти казах! Това успокоява.
След погребение също се ядеше, но дявол да го вземе, и в най-дълбокия гроб сигурно щеше да проникне някоя радиовълна! Какъв беше тоя похлупак, който така непрозирно бе ги отделил от света?
— Алфа, не се бой, момичето ми! — опита той да заглади предишното си избухване, но гласът му излезе срамно жалостив.
— Мъча се — отвърна тя с нов опит за усмивка, която обаче не успя да образува потребните му сега гънчици. — Тук има ли такива триъгълници? Искам да кажа, като Бермудския?
— Теоретически всяко море може да ги образува, но ако имаш предвид някогашните митове и легенди…
— Все пак много неща си останаха необяснени, нали?
Той седна, защото краката му бяха съвсем отмалели, взе едната намазана филия, отхапа, сдържайки лакомията на страха си.
— Модерният човек живее в далеч по-страшен триъгълник. — Предпазливо сдъвка мъничката хапка, създавайки неволна драматична пауза. — Трите му страни са страхът, безверието и скуката. Ние тук сме избавени поне от скуката.
— Аз вярвам в теб, капитане! — Очите й, разширени и плашещо тъмни, се силеха да го потвърдят.
— Е, видя ли! Значи ни остава само страхът. Ей сегинка ще се справим и с него! С една мисъл на Айнщайн. Ти сигурно я знаеш, пък и на мен ми е неудобно, защото вече съм я изтъркал от употреба пред студентите, но помага, помага. Най-прекрасното, което можем да преживеем, е загадката, казва той, тайнственото. Това е основното чувство, което стои край люлката на истинското изкуство и на истинската наука. Който не го познава, който не е способен вече да се удивлява и поразява, той е мъртъв и погледът му за света е угаснал. А ние сме все още живи, нали?
Викът й бе незасегнат от оптимизма на Айнщайн.
— Но това е пълен абсурд!
— В природата няма абсурди, мило, има само непознати за нас неща. Абсурдите си ги създава човечеството, когато…
— Стига с това човечество! Какво ще правим сега?
Той се пресегна през масата, натисна ръката й, укроти я.
— Иди на палубата! Ще пием уиски и ще се удивляваме на света. Хайде върви, ей сега ще го донеса. Върви, ти казвам.
Изчака я да излезе от каютата и отиде в рубката, за да включи сигнала за бедствие — с не по-малко абсурдната за един физик надежда, че това светлинно кълбо, което така плътно бе ги изолирало от външния свят, би могло едностранно да пропуска радиовълните.
10
Айнщайн положително не бе имал предвид такова удивление пред тайните на света — да си пиеш уискито и да цъкаш с език. Трябваше обаче да се отпъжда паниката, а човек открай време търсеше в алкохола и храброст. Наложи се да й напомни, вече не на шега, че се налага най-строга дисциплина, че не той е измислил това изискване, измислило го е човечеството още на първата лодка, излязла в океана. Защото и ония, които първи са потеглили с еднодръвките си по море, са се сблъскали с не по-малко страшни за тях явления и бързо са се убедили, че няма друг начин да им се противостои, освен с разумно организирано поведение. Предложи й да послуша музика, но веднага се поправи — трябваше да бъде тихо, за да се чуе, ако настъпеше някаква промяна. Препоръча й да почете — имаше две-три книги в шкафчето, или да поспи — нали си носеше приспивателно.
Изпънала босите си крака, Алфа гледаше натам, накъдето нямаше какво да се гледа. Запита я дали го е разбрала, видял аметиста на очите й да лъщи студен, без отношение към света, като същинския камък.
— Разбрах. Не бива да ти преча.
Тъкмо това желаеше, но му прозвуча грубо.
— Напротив, ще ми помагаш. Когато възвърнеш самообладанието си. Затова най-напред ще вършиш послушно всичко, което пое като свое задължение. Ще готвиш, ще чистиш, ще бъдеш любезна и мила. — Преглътна „съпруга“ и чукна чашата си о нейната. — Нищо страшно не се е случило, мило. Нали влюбените все искат да избягат далеч от хората, да са съвсем сами? Впрочем най-напред се заеми с храната. Разпредели я на дажби, което подлежи на развала, напъхай при леда. А сега си пий уискито!
Той не й каза какво самият ще прави, защото не знаеше, но не издържа повече от няколко минути в бездействие пред окаменялото недоумение на пасажерката си.