Само някое чудовищно силно магнитно поле би изличило така от въздуха цялото радиодърдорене на човечеството, би заковало компасната стрелка в непризнавана от нея посока. То обаче би унищожило и записите в магнетофонните касети, ще убие и тях, двамата, може би не изведнъж, но черният дроб би трябвало вече да сигнализира. А черният му дроб си се чувствуваше великолепно, дори когато той заби юмрука си в него. И цялото му тяло се чувствуваше добре въпреки смътната умора, резултат сигурно на любовните рекорди. Никога не бе любил с такава стръв… Но стига глупости, професоре, записвай, записвай! Каква беше границата на поносимост на магнитното поле? Не, това сега няма значение, гравитацията виж, с нея виж какво е станало!
Макар да бе си останал нескопосен експериментатор, той помнеше каква наслада бе му доставяло на младини записването на наблюденията по време на семинарните упражнения и най-напред с нея се опитваше да зарази студентите си. Защото нали оттам е започнала някога истинската наука, от записването на наблюденията. Не познаеш ли вкуса на добросъвестното записване, не ще познаеш и радостта на науката. Първо записвай, после мисли, ако ти не измислиш нещо, друг след теб ще го измисли над твоите странички.
Умът му по студентски бързаше към обясненията, но той го възпираше, защото още дори предположение не би могъл да съчини, камо ли хипотеза. Риманова сфера? Някога Риман бе изказал предположението, че много силната гравитация би закривявала пространството, век по-късно Айнщайн го доказа като възможност за метагалактиката, но над това кротко и малко море… Впрочем, каквото и да бе се случило тук с гравитацията, то си оставаше немислимо за сегашните познания на човечеството.
Той се огледа из каютата за нещо, от което би могъл да се лиши, извади от шкафа първата попаднала му книга, но му трябваше и нещо по-тежичко. Надникна в кухненската ниша — чиния от алпака би летяла чудесно. Застана край релинга, хвана чинията за ръба и я отпрати в непрозирния въздух. Чинията се завъртя като диск по стръмна парабола, след около двайсетина метра обаче заслиза, постепенно усилвайки падането си, сякаш невидим конец я дърпаше обратно, и скоро се изгуби някъде под кила. Такава парабола сравнително лесно се изчисляваше, но тя се силеше да му внуши нещо абсолютно невъзможно.
Повтори опита с книгата, подхвърли я съвсем леко. Тя плавно отлетя на два-три метра и като бумеранг се завърна в плоска дъга, докато се залепи за борда на около два метра под релинга, сякаш стената беше магнитна, а този магнит бе — в състояние да привлича и хартия. Почти в същия миг от другия борд екна познатият удар на метал върху дърво.
Той притича натам и се втрещи. На метър под релинга, запоена с ръба за яхтата, лежеше чинията — направо да сипеш нещо в нея. Излизаше, че центърът на гравитацията бе се преместил в самата яхта. Е, и това ако не е природно чудо, здраве му кажи!
Обезсилен, мозъкът му лениво запремята всичките налудничавости, с които се занимаваше покрай другото съвременната физика: и опитите да се приложи квантовата механика при процесите в живите организми, и възможността човекът да имат собствен гравитационен център, и многомерните пространства, от които закономерно би произтичало нарушаване на причинно-следствената връзка, на всеобщата симетрия… Все очарователни главоблъсканици за мечтателния и склонен към спекулативност мозък на физиците. Но ако това светлинно кълбо действително имаше собствено гравитационно поле, то цялото кълбо би трябвало да виси в друго, външно поле и тогава яхтата сигурно падаше нанякъде или се носеше като спътник в орбита около Земята, защото на самата Земя такова състояние бе немислимо!
Той се върна над останалия полупразен лист и конспективно си записа всичко, което бе му хрумнало. Отбеляза си и за подсещане: Спорът между Айнщайн и Бор! Принципът за неопределеност! Светенето на атомарния водород в силово поле! А отдолу подчерта въпроса, който сам си зададе: Не би ли могло това да е субективен ефект, на двамата едновременно, ейдетическа картина, нарисувана от предусещането на безизходица? И му тури три смешни въпросителни, за да възвърне заплашеното си от нова паника равновесие.