Олга лежеше с гръб към него и той прекара длан по хлътналите й слабини, изтегли я по стръмното на хълбока. Изненадващо висока, тази стръмнина го накара да я атакува непочтително, грубо, като отмъщение.
Навярно без дори да се събуди, тя го улесни по начин, свойствен повече на дългогодишните съпруги. Изненадаха го и гърдите й; отпуснати в обща посока, слели се една в друга, те също му се сториха по-едри. От това страстта му се засили, за сметка, естествено, на своята продължителност.
Олга почти веднага се обърна, бавно, като насън и се отпусна, сякаш нищо не бе се случило, но той я усещаше будна. Би трябвало тя да протегне сега ръка, да вплете пръсти в неговата и да я изпъне край бедрото си, за да си останат свързани и в краткия възстановителен унес, който обикновено следваше любовта им. Винаги го правеше и той обичаше тази й привичка, а сега тя лежеше дебнещо неподвижна.
— Прощавай, че така… — рече той, но не потърси сам ръката й. Пиеше му се вода, отиваше му се и до тоалетната.
Тя ускори дишането си.
— Спи, спи!
Той се отдръпна, спусна единия си крак в тъмното и тогава Олга изведнъж скочи нагоре.
— Кой си ти?
— Олга! — побоя се той да не й е станало нещо от стресването.
— Каква Олга? Кой си ти? — почти изпищя тя над него, а гласът й беше непознат, както преди бе му се сторило непознато тялото й.
Той притихна в потресението си, в очакване някой да запали лампата, да изясни всичко. Веднъж в студентските години, отмъщавайки си за неговата добропорядъчност и за ранните му успехи, колеги бяха го напили с някакви упойващи смесици и той се събуди в чужд апартамент, до чуждо момиче, съвсем гол. Не знаеше любили ли се бяха, но по всяка вероятност не, а момичето избяга разплакано, без да иска обяснения. Сигурно и него бяха приспали по същия начин. Но нима сега, когато е вече професор… Отровен обаче не се чувствуваше, както тогава, напротив, още звънеше в клетките му триумфът от насилническия любовен акт.
Непознатата повтори вика си вече в учтивата форма.
— Кой сте вие? Какво правите тука?
Наистина не беше Олга, но би трябвало той да я запита какво правеше в леглото му! Посегна към нощната лампа, не я намери и окончателно се обърка.
— Моля ви! Моля ви, ей сега! Аз също нищо не разбирам!
И се гмурна в тъмницата. Удари го нещо твърдо, заби бедрото си в някакъв ръб, ръцете му улавяха непрогледен мрак, а в гърба го пришпорваше неистовото пъхтене на непознатата. Побягна от него в противоположна посока, пръстите му болезнено се блъснаха във врата, напипаха най-после дръжката й. И тогава върху му се стовари светлината на един чудовищен ден. Отгоре на всичко пакостта бе станала през деня!
Примижалите му очи дълго разпознаваха нещо познато: кърмата на яхта, щръкналия над релинга душ, моторчето на помпата. Някой бе се къпал, защото по дъските се сивееха петна от сапунена пяна. Обърна се с мъничко облекчение, но сега пък го, блъсна писъкът на жената, заслепи го мълнията на тялото й, която угасна под резедавия чаршаф. На пода имаше дрехи, мъжки и женски, омотани едни в други, също непознати, но го накараха да осъзнае и собствената си голота.
— Моля ви, аз…
Тя дозакри лицето си с чаршафа, а той на четири крака се промъкна край масата, дълго отстранява от панталоните някакви паяжинно тънки чорапогащи, пак на четири крака се измъкна да се облече зад отварящата се навън каютна врата. Чуждите панталони му излязоха, общо взето, по мярка, коланът трябваше само да се закопчае малко по-навътре от претритото от дълга употреба място. Възширочка беше и луксозната бяла риза. Но докато оправяше гънките й около кръста си, изтръпна пред нова загадка. Без съмнение това беше неговата яхта, още не бе й се нарадвал и постоянно я дооборудваше с помощта на признателни му студенти, под нея обаче нямаше море, а над нея нямаше небе. Нямаше бряг, нито хоризонт — навсякъде само една равна във всички посоки светлина с цвета на пронизвана от слънце чертожна хартия.
Предпазливо обиколи цялата яхта, но никой отникъде не скочи върху му. Гледката наоколо си оставаше същата, тоест нямаше никаква гледка. Единственото, което издаваше предхождащи събития, бе импровизираната трапеза на палубата. С прибори за двама, с преполовени бутилки от уиски и шампанско, с мръсни кафени чаши, с голям радиокасетофон край нея, с вазичка в средата. И нито следа от тия, които така бяха се подиграли дори с капитанската му шапка, вързали я кой знае защо с канап за мачтата, цялата посивяла и в петна! А тази дивашка картина?