Слизайки отново в каютата, за да иде в кухненската ниша, той видя на лавицата изписани листа с положена върху тях химикалка. Помисли ги за оставено от шегобийците обяснение, но почеркът се оказа негов. А това, което на един дъх изчете, представляваше опис и конспект за размишления върху наблюдаваните сега от него аномалии. Размишления, не по-малко налудничави от самите явления. Сбърканата отгоре година на датата и кашата на мисловния конспект говореха, че сигурно е бил доста пиян, но ако той е писал това, значи е пребивавал вече тук и сега само се събужда в същото положение, след някакъв безпаметен сън.
Описаното приключение с гравитацията все пак го заинтригува и той изтича навън. Надникна през левия борд — чинията наистина стърчеше като запоена с ръба си за хълбока на яхтата. На десния борд по същия начин бе залепена книгата. Постепенно цялото съдържание на записките, настанило се в мозъка му, натежа като нещо действително преживяно. Дори надничането през релинга към книгата сякаш се повтаряше. И жената, която се олюляваше край релинга на високо токовите си обувки, в нелепата бална рокля като че ли също по-отдавна лежеше в сетивата му, не отпреди час.
— Моля ви — заекна тя плачливо и не се готвеше да му прави скандал, но той я прекъсна:
— Погледнете там! Внимателно, да не паднете! Виждате ли нещо?
Тя послушно се наведе над релинга, отвърна без изненада:
— Книга.
— Значи, книга, а?
— Мисля, че е ваша.
— Сигурно, щом е на моята яхта. Но какво прави там?
— Не зная. Моля ви, имате ли тук тоалетна?
— На левия борд зад каютата — изръмжа той, сърдит на глупостта й. Нима можеше така да се реагира на толкова противоестественото поведение на една книга?
Измъкна от лодката тръбната мачта, за да отблъсне или извлече книгата, и само с крайчеца на окото си зърна комичното гейшенско ситнене, с което младата жена се отправяше към тоалетната в дългата и тясна чужда рокля.
Книгата леко се отлепи, но пак се върна към стената на яхтата, привлечена от невъзможен магнит. Да, и това го имаше в записките! С мачтата обаче не можеше да се направи нещо повече и той потърси чепаретата си. И едва по-късно щеше да си спомни, че бе ги извадил направо от непознатата му лодка, с увереност, която доказваше, че сам ги е сложил там. Една от многобройните кукички бързо закачи платнения кант на книгата и ловко я пльосна като писия на борда. Беше добре подвързана, с ефектна корица, но той не побърза да я вдигне, защото отдалеч прочете името си, написано с кресливо ярки букви над заглавието.
Когато спътницата му в тая мистериозна ситуация се върна — някак много смутена, а за какво толкова се превземаше, всеки има нужда от тоалетна! — той протегна книгата към нея.
— Одеве казахте, че била моя.
Тя не я пое.
— Чела съм я.
— Как сте я чели, като аз никога през живота си не съм писал такава книга! — изкрещя той и тя отстъпи пред освирепелите му над настръхналата брада очи.
— Моля ви, моля ви!
— Какво ще ми се молите! Няма ли най-после да ми кажете защо сте тук!
Тя отстъпи още няколко крачки, позалитна в теснотата на полите си. Уплахата й го накара да се овладее.
— Прощавайте, ама съвсем ще се побъркам! Тука стават едни неща…
— Да, да, и аз нищо не разбирам — побърза тя да се съгласи. — Извинете, моля ви, не знаете ли къде са моите дрехи?
Въпросът й му се стори толкова неуместен, че той едва не изрева:
— Сигурно където са и моите. Вървете на палубата, нали ви казах там да стоите!
И сам хукна към тоалетната, защото онова, което преди бе го подгонило от общото легло след необикновеното събуждане, замлъкнало насред бъркотията, сега изведнъж проплака за отдушник.
Тоалетната също го посрещна с изненади. Тавичката под огледалото беше претоварена — луксозен сапун, шампоан, чуждоземна четка за коса, кремове. До пешкира висеше красива дамска хавлия в бледозелени и лилави шарки. Защо се правеше тази идиотка, че нищо не знае, като е домъкнала на яхтата му всичките си джунджурии!
Изведнъж обаче разбра и защо тя се върна толкова смутена — не бе се справила с клозетния автомат. Той издърпа последователно двете ръчки, водата хукна водовъртежно надолу и почти веднага изплува обратно. Е, да, щом както го пишеше в записките, центърът на гравитацията се е преместил в самата яхта, това можеше да се предвиди.