— Не, моите никакви ги няма.
— Наистина ли? А кога успяхте така приятно да напълнеете?
— Уф, след като се омъжих и нали по цял ден зубкам за държавните изпити.
Той все по-влюбено гледаше огъванията на тялото й през златистите очила на уискито. И много му се искаше тя вече да си е спомнила ако не повече от него, то поне онова, което той откри в дневника.
— Значи намирате картината за хубава?
— Малко е страшничка, но е хубава.
— Кошмарна е! — рече той, макар да бе я приел за своя.
— Хрумването е оригинално. Нарисувай краката на човека и ще видиш целия път, който е извървял.
Точно това бе си рекъл и той преди малко, търсейки оправдание за неизвестно кога нарисуваното произведение. Засмя се:
— Вие сте чудесна, Алфа! По тая логика обаче е достатъчно да нарисуваш и само подметките му. Както и да е! Сядайте и пийнете глътка. Алкохолът развързва спомените. — Натика чашата в ръката й, разтвори дневника. — И прочетете тука последните страници, докато аз си пия кафето. Ваш е почеркът, нали?
Неговите спомени съвсем не бяха се развързали така, както й обещаваше, но прочетеното се снаждаше с някои неща, хаотично изплували в паметта му. Още при първото четене у него се засилиха усещанията, че действително е преживял описаното въпреки невъзможните дати над страниците, които отнасяха всичко с години напред. Същата дата обаче стоеше с неговия почерк и над страничките в каютата, а в техния конспект имаше подчертана забележка: Би трябвало да се появи нарушаване на причинно-следствената връзка.
Това нарушение, което толкова очароваше ума на физиците, той умееше доста ефектно да обяснява на студентите, но то съществуваше само като математическа абстракция в света на микрочастиците, а ето че тук май се онагледяваше. В съзнанието му се омотаваха в мътна вихрушка неподредими събития от вчерашния ден с преживелици, които не знаеше откъде са се взели или са били сътворени от сънищата му. След като прелисти още веднъж по-спокойно книгата, носеща за автор неговото име, той прочете най-напред в нея желанието си да напише такава книга, натъкна се и на познати •формулировки, а накрая, като абсурден спомен, в черепната му кутия се разположиха стаята в Почивния дом на учените, пишещата машина, танцът на пръстите му, които се опитваха да изразят неговото преклонение пред природата.
Търси най-напред емоционалното си единение с нея, съветваше той в предисловието въображаемия си млад читател, за когото пишеше книгата. Разчупи в себе си мисленето на прагматичния човек! Тъкмо онова, което ще ти се стори парадокс, може да се окаже закон на нейната логика, затова търпеливо се вслушвай в езика й, не пристъпвай към нея с нож в ръка, обичай я и тя ще ти отвърне с обич… Все съвети, които сега хем му се струваха мъничко наивни с проповедния си тон, хем бе готов още утре да ги поднесе отново на студентите.
Слисаният шепот на жената в шезлонга го върна към все още необяснимото им съвместно попадане на яхтата.
— Изглежда, аз съм го писала, а на, никак не помня!
— Видяхте ли, Алфа! Напразно ме изкарахте виновен.
— Но защо ме наричате така?
Удиви се и той — бе го произнесъл съвсем механично.
— Не знам. Може да съм ви обявил за някакво начало, за начало на всичко това — замахна той с ръка, внимавайки да не разлее чашата си.
— Що за глупава шега — тоя брачен протокол!
— Нека не бързаме да определяме нещата. Тук някой си прави доста по-жестоки шеги с нас.
— Но аз съм омъжена! Нищо, нищичко не разбирам!
Не го разбираха и раменете й, заоблени от полото в невинна безпомощност. Страдаха под него и гърдите й от своето неразбиране.
— Пък аз, знаете ли, имам чувството, че е вярно и че някога много, много съм ви обичал.
— Моля ви! — извика тя, а сълзите й рукнаха необикновено едри, с тъмни отблясъци.
— Алфа — повтори той името, оставил го само да се натрапва на езика му. — На мен също ми се плаче. Хайде, стегнете се и нека по-трезво…
Препоръча й трезвеност, а отново доля чашата си. Сигурно щеше да се напие и му се искаше да се напие.
— Простете — изхлипа тя. — В мозъка ми е такава бъркотия! — Заизбърсва очите си с ръкава на полото, подсмръкна в детински упрек:
— А на вас ви е весело!
— Защо не? Красива съпруга, уютен дом, предстои ми интересна работа…
Доизрече го и веднага го жегна неопределеният спомен, че скоро е казвал някому нещо подобно.
Тя умееше не само да се изчервява, умееше и да се гневи.
— Престанете да пиете и направете най-после нещо!
— Вие го направете, пък аз ще ви гледам и ще си пия.