— Аз пък ще те запомня с това! — вдигна той отмъстително дланта си над нея. Отпечатъците от зъбите й върху подулата се възглавничка се наливаха в мораво. Единият им ръб бе изцедил капчица кръв.
— Аз ли го направих? — изплаши се тя и посегна към ръката му, навярно да я целуне.
Той я дръпна. И въпреки че тъкмо в тая трагична безизходица не биваше да се лишава от съюзник и убежище, злобата му сляпо настоя да доубие всичко, което бе ги свързвало.
— Остави детинщините, ти си умна жена! Кажи кое те доведе на яхтата, трябва вече да си си го спомнила. Тук не ни остава друго, освен да бъдем искрени, преди да се е свършила водата.
Рече го и си помисли за водата в другия резервоар, който обслужваше тоалетната. Бе го напълнил оня ден с морска, защото пристанищната свърши. Кога оня ден? Нямаше значение, необходимо бе да измисли начин да я дестилира. Може би в тенджерата под налягане и ако намереше някое маркуче за горния й вентил… Така пропусна началото на признанието й.
— … Сигурна съм, че исках да те обичам. Няколко дена поне да обичам някого. Може би още… да забравя себе си. Или да намеря себе си. Искам да кажа, да видя дали в мен няма и нещо друго. Самото ми решение вече беше нещо по-различно, разбираш ли, даваше ми надежди.
— Мммъ… да! — измрънка той. Винаги се чувстваше виновен, щом усетеше, че някой очаква от него нещо, което той не е в състояние да му даде. — Звучи доста наивно. Хората съвсем откачиха, откакто всеки почна да търси себе си, вместо да си гледа работата. Аман от психоанализи! Прощавай, ама като че ли една яхта може да направи нещо повече от теб, освен плей гърла!
Тя рязко отскочи от него, легна по гръб, затисна с клепачи мократа още чернота на очите си. Беше целувал някога с упоение тези бледо мургави клепачи, прозиращите по тях сини жилчици, а сега те с нищо не го вълнуваха. Треперливата им безпомощност обаче му напомни за специалните упражнения по доброта, с които отскоро бе се заел. Отскоро ли? Пак тая бъркотия във времето! Ама че идиот! Поиска от нея искреност, а веднага я засече!
Алфа сякаш чу разкаянието му, не се обиди.
— За мен не беше развлечение. Никога не съм си позволявала подобни развлечения. Мъжът ми е вторият, не третият, но онзи веднага го намразих. Пък и ти не си плейбой, нали? Забрави ли каква радост беше, особено като правехме покупките, каква чиста радост?
— Вече помня и съм ти благодарен за нея.
— Защо ти на мен, тя си беше само моя. За теб беше обикновено приключение.
И успя отново да го разсърди, защото въпреки примирението в думите й, чу баналната женска провокация.
— Добре, ще обсъдим и тоя въпрос! Хайде, облечи се!
Тя занахлузва легнала панталоните си, стана, обърка се от скъсаното им поясче и силно опъна полото надолу. После, като притискаше ръце отпред, сякаш я болеше коремът, тръгна боса към каютата.
15
Появи се отново на палубата, заменила скъсания панталон с пола, която откриваше голите й нозе до над коленете. Той се вторачи в тях, сякаш ги виждаше за първи път. Тя изпъшка смутено.
— Уф, какво ще правим с тая тоалетна? И мивката се напълни.
Той скочи веднага, за да се изтръгне от магията на тия мургави колене. Все същият ли предсмъртен страх на клетките му събуждаше у него сексуална алчност, каквато никога не бе притежавал? Гузно се засмя.
— Да, не ни дават да се отървем от нищо свое. Ей сега ще приспособя нещо.
По-напред обаче се зае с дланта си. Компресът щеше да му пречи и той, след като я почисти със спирт, залепи на ухапаното място парче цитопласт, дебело намазано с благ мехлем — почти благоговейно вярваше в целебната сила на това народно лекарство. И през цялото време в него се вълнуваше едно очакване, сякаш с ухапването си Алфа бе му обещала и други, неизпитвани досега преживявания. Тя все по-властно и обсебващо нахлуваше в сетивата му с невероятни спомени, които в следващия миг ставаха вероятни, а в още по-следващия като че ли лежаха вече отдавна зад него.
Внесе разноликия й образ в трюма, изнесе го обратно заедно с кофата. Милваше я, докато изпразваше един голям пластмасов чувал от разните уплътнители, въжа и по плюшкиновски натрупани вехтории, а чувалът му припомни някакво тяхно намерение да погребват тържествено, по стар морски обичай някакви вещи, но споменът си остана мъчително неясен, като анекдот, чиято поанта сме забравили.
В тоалетната отново го посрещна най-напред огледалото над препълнената мивка, отказала да отведе водата надолу, може би просто защото яхтата бе се превърнала в един малък безпосочен космос. И отново го изненада лицето му — гладко и младо, въпреки най-малко петдневната брада. Бе как ще изберем това момченце за професор, засмя се пак академикът, научен ръководител и на двете му дисертации, ще трябва да назначим охрана, да го пази от студентките… Но той добре познаваше вида си, защо бе очаквал друго лице в огледалото? По дяволите, да се оправи сега с тоалетната, пък после ще се заеме и с това проклето време!